Случаен стих
БЪЛГАРКА
Събуди земята Зората-
и пролетно озари с лъчи
цветята, тревата, гората -
запява огласена от
птичия хор – реквиема.
Носталгичната сага от
душата ми изтлява –
в клетката на гурбета
онемяла птицата в мен
разпери криле за път към
Домът в Балкана останал.
Ех, славянска душа на горда
българка в далечна страна,
скитам и питам, къде е
щастието по земята – раят?
Там където сърцето ми –
сред Балкана в моя град
край Янтра река – камбаната
на храма „Св. Богородица“
чувам гласа чудотворен.
Велик ден възкръсва сега
цвят и плод за живот.
Целебната сила на моята
земя чернозема е магия
водата, въздуха перлен
искам до насита да пия.
На сърцето и душата да олекн
Случаен разказ
Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази "диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до "Пирогов".
Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с па
Препоръчваме ви
Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.
Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.
Има ли те?
Или те измислих?
Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.
