Христо Попов
Изобличение на юдеите в отстъпване от Божия завет
Глави 11 и 12
Пророк Иеремия, по заповед от Бог, напомня на иерусалимските жители, че всички онези от тях, които не запазят условията на синайския завет, ще бъдат проклети. След това той отива по всички Юдини градове да чете думите на завета, съветвайки всички, предвид на приближаващите се страшни беди, да изпълняват законите на този завет (11:1-8). Когато никой не обърнал внимание на неговите съвети, Бог му явява, че между юдеите е открит заговор (совещание) против Господ: въпреки клетвите – да бъдат верни на завета, те пак се връщат към беззаконията на своите прадеди и тайно служат на боговете. Затова Бог ще им прати такива беди, от които те никак не ще могат да се избавят (9-14); тази зеленееща се и плодовита, по сила на своето обрязване (ко глясу обрезания), маслина (юдейския народ) трябва да бъде изгорена (15-17). От тези Божии думи пророкът разбрал, защо неговите анатотски родственици му изменили и, като съставили заговор, посегнали на неговия живот. Но той като незлобиво агне, карано на заколване, никак не разбрал тяхната злоба против него, когато те искали да го отровят, като му сложили в храната отровно дърво. Сега той, ужасявайки се от крайната престъпност на анатотските свещеници, моли Бог да им отмъсти. Господ му известява, че всички злоумишленици, които искали да го убият, защото пророчествал, ще загинат във време на войната (18-23). След това пророкът задава въпрос на Бог – защо Той, бивайки праведен, допуска нечестивите да благоденстват и като че ли устройва външното благо на лицемерите, у които Бог е само на устата, а далече от сърцата им, и затова моли Господ да ги предаде всички на заколение (12:1-4). Бог, в отговор, обръща вниманието на пророка върху това, че той, такъв кротък и всякога съчувстващ на другите така е паднал духом и се възмутил против ближните при една малка опасност в родния му град, но не видял още настоящите бедствия от войната; тогава какво ще направи? Действително, против него въстанали роднините, но не по-зле ли постъпва против Господ и възлюбеният негов народ? Бог и без молитвата на пророка оставил вече Своя дом и отдал този избран народ, любимеца на Своята душа, в ръцете на неговите врагове; Той възненавидял любимеца Си, понеже последният подивял като лъв в гората и дигнал гласа си против Господ. Бог заповядва на всички полски зверове (халдеите и други народи) да се съберат и да унищожат подивялото Божие стадо (5-9). Но злобните съседи, които сега по Божие допускане ще превземат Обетованата земя, да не се лъжат да присвоят земята на Божия народ, защото те сами напоследък ще бъдат наказани за това с изгонване от своите страни (Аз исторгну их от земли их), а заедно с това ще настъпи освобождението на юдеите (дом юдин) и възвръщането им в своето отечество. Ако тези лукави съседи оставят тогава своето идолослужение, своя предишен образ на живот и усвоят вярата на Божия народ, то и те ще се заселят (созиждутся) между този народ; а ако не направят това (още же не послушают) – очаква ги окончателно изтребване (10-17).
Глава 11:15. Мерзости – народът идвал в храма на Иехова и принасял жертви, без да остави своите лукави мисли и намерения. Нещо повече – самите жертви даже принасял за осъществяване на тези лукави намерения и, по такъв начин, в храма вършел неприятни, омразни на Бог неща.
Глава 12:1-5. Угобзишася – процъфтяват, благоденстват. Стих 3. Пророкът, молейки се за наказанието на своите врагове, не зло, а добро им желае: моли Бог, Той със собствената им кръв да ги измие от греховете. Стих 5. Конете и наводнението (шум) на Йордан означават големи опасности.
Стихове 14-17. Пророкът недоумявал, защо нечестивите благоденстват и Бог не ги погубва (стих 14). Господ отговаря, че той дълго търпи за тяхна полза; лукавите съседи на Юдея Той не унищожава съвършено, а ги подхвърля на бедствия заедно с евреите, та чрез последните те да се научат на боговедение и чрез това да станат Негов народ, тоест членове на Христовата църква.
Забележка. 11:12–12, 15 съставят паримийното четиво във Велики Четвъртък на утренната и във Велики Петък на 9–тия час, понеже Църквата смята Иеремия като образ на страдащия Христос – “смерть Избавителя предсказовал еси тайно богогласе яко же бо агня, на древо Христос вовдвигоша”… (канон на пророка 6:3). Черти на сходство: Иеремия гонели, защото изобличавал хората в нечестие, и против Христос се въоръжили книжниците и фарисеите, затова, че Той ги изобличавал във всякакви неправди; против пророка тайно правели заговор и враговете на Христос тайно се сговорвали с Юда; гоненият от враговете Иеремия приличал на незлобиво агне, и Христос проявил на съда кротост и незлобие като агне. Участта на Иеремиевите съвременници – пленът и изгонването от отечеството – напомня участта на народа, който предал Христос на разпятие.
Предсказване съдбата на Пасхор и оплакване на пророка пред Бог
Глава 20
Веднъж, в първите години от царуването на Йоаким, пророк Иеремия, бивайки в двора на храма, предсказал, по Божие повеление, скорошното разрушение на Иерусалим и на всички Юдини градове (19:14-15). Като чул това свещеникът Пасхор, надзирател в храма, дошъл при пророка, ударил го и окован, го затворил в тъмница (20:1-2). На другия ден, когато Пасхор дошъл да освободи Иеремия от тъмницата, пророкът му явил, че Бог му променя името на Пасхор – “мир наоколо” на Магор-Мисавив – “ужас наоколо”, а това е знак, че Господ ще предаде него, другарите му и даже целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който едни ще порази с меч, а други ще откара в плен. Сам Пасхор със своите домашни и другари, на които той лъжливо пророчествал, ще бъде откаран във Вавилон и лишен от надежда да се върне от плена (3-6). Под живото впечатление на току-що нанесеното оскърбление от страна на Пасхор, пророкът се оплаква, че всекидневно е подхвърлян за своето пророческо слово на оскърбления и насмешки от страна на онези, при които е пратен от Бог да проповядва, и причината на всичко това се заключава в изобличителния характер на неговата проповед. Ето защо, той понякога си давал дума да не говори повече от името на Бог; но всеки път, щом се решавал на това, Божието слово вложено в него (1:9), горяло сърцето му като палещ огън и той не могъл да го удържа. Щом, обаче, започвал да говори от Божие име, слушал наоколо си заканвания, и мнимо-усърдните негови слушатели се опитвали да намерят в думите му повод да го обвинят в престъпление. Но Бог, като силен борец, винаги го е охранявал, и неговите врагове били посрамвани (7-11). Сега пророкът моли Бог да отмъсти на Пасхор и на другите свещеници, а искрените си другари кани да хвалят Господ, защото Той спасява бедния от ръцете на злодеите (12-13). Но, имайки предвид, че враговете му все се увеличават, а заедно с това се увеличават скръбта и опасностите, пророкът пада в малодушие, за известно време като че ли забравя за Божествената помощ, обещана нему (1:17-19), и, подобно на многострадалния Иов, проклина деня на своето рождение (14-18).
Стихове 1-2. Услыша – пророчеството, изложено в 190-та глава, за загиване на Юдейското царство. Началник в дому Господни – надзирател на вратарите-левити, които били длъжни да наглеждат целостта на храмовите съкровища, чистотата на храмовия двор и поведението на народа (1 Паралипоменон 26:20-28). Надзирателят, както се вижда от Иеремия 29:26, бил длъжен да следи пророчестващите в храма и имал право да слага в тъмница и окови. Стих 2. Пасхор препоръчвал себе си за пророк и пророчествал лъжливо, затова и бил враг на Иеремия.
Стихове 7-8. Прельстил еси – увлякъл си. Стих 8. Причината, поради която пророкът всекидневно се подхвърлял на насмешки, се заключава в самия характер на неговата проповед: “понеже аз – казва пророкът за себе си, – в своите изобличителни речи (горьким словом моим) съм длъжен да осмивам (посмеюся) пороците на съвременниците и да предсказвам (наведу) отхвърляне на последните от Бог и бедност, то това е причината, (яко) Божието слово (проповядвано от мене) да ми служи за безчестие и всекидневно осмиване.
Стих 11. Погнаша и уразумети не могоша – те ме преследваха, но не можаха да намерят (да разберат) вина.
Стихове 14-18. Проклятието, изказано от пророка на деня, в който се родил и на човека, който пръв известил за неговото раждане, не показва в него силен гняв или омраза, а показва само крайната степен на неговата скръб, “а в скръбта всекиму е свойствено да произнася празни и безсмислени думи, които показват само едно, че произнасящият ги се намира в скръб” (Св. Ефрем Сирин). Стих 16. Грады -градовете Содом и Гомор.
Трябва да влезете, за да коментирате.