Елка Няголова

– Как върви подготовката за родилия се във Варна преди 3 години фестивал за славянски творци на словото?

– Фестивалът „Славянска прегръдка“ ще се проведе в навечерието на 24 май. Но междувременно се случиха някои неща, които анонсират делото в културното пространство на славянския свят. Славянска академия беше създадена преди 3 години във Варна. За малко време тя се превърна в бързоразвиващо се дете. То проходи и вече има свой живот. Но в такава възраст никое дете не прави стъпките си само. Благодаря на всички онези, които с вяра и с добро око погледнаха на него. Патрон на “Славянска прегръдка” е кметът на Варна Кирил Йорданов, който по всякакъв начин помага с отношение на този процес. Варна вече е наречена “Бряг на славянството”. Принос имат всички радетели от културни институти, творчески личности, граждански организации и др. Те са хората, които ратуват за идеята. Славянството е толкова старо, колкото и нашата духовност. Това е много важно в днешно време, когато вървят всякакви процеси, когато светът стана малко село. Нужно е ние да се идентифицираме в този пъстър свят със старите си корени.

– Какво се случи в Москва?

– Домакините определиха събитието като връхна точка в цялостната културна програма, въпреки че сега започва Годината на България в Русия. Някои дори споменаха думата “триумф” на българския културен дух. Става въпрос за българско културно присъствие в този огромен град и гръбнак на славянския свят. Там дойде една покана за участие в творческа вечер в музея на Скрябин, който е под крилото на Външно министерство на Русия. Самата аз съм почитателка на Скрябин. Огромен дух и креотивност се крие в него, висоти в емоционалните послания. И до днес се пази известният червен роял – един от трите бутикови рояли в света. На него са композирали бащата и сина Скрябини. Там бяха разположени микрофоните за нашата вечер. Салонът беше препълнен, имаше правостоящи. Имаше дипломати, поети, известни люде, сред тях – внучката на граф Игнатиев – Ольга Чевская. Поканата беше и от Съюза на писателите на Русия и Съобществото на писателските съюзи. Открояваше се фигурата на Андрей Дементиев, който наред с дипломатите направи специално изказване, в което се върна над 30 години назад, когато започна нашето литературно приятелство. Много поети-преводачи на поезията ми четоха преводи. Звуча прекрасна музика. Имаше поздрави от артисти на Болшой… Втората вечер беше в Българския културен институт на Ленинградски проспект. Тя беше посветена на българския поет Димчо Дебелянов. Бяхме с директора на музея на Дебелянов в Копривщица Дойчо Иванов.

– Приемат ли останалите славяни гения на българския поетически талант?

– Там беше и прощъпулникът на един от проектите на Славянска академия, който ще бъде представен по време на фестивала във Варна. Това е книгата “Димчо Дебелянов – поетът на белоцветните вишни”. В нея за първи път Димчо Дебелянов е на всички славянски езици с помощта на нашите филиали в славянския свят. Книгата беше приета с много любов. Мисля си, че Димчо след тази книга няма да бъде вече само българският поет. Това подчертаха и двамата преводачи от руска страна – Сергей Надеев и Иван Голубничий. Имаше хубаво рицарско съревнование между двамата кой какво е видял в него. Проектът е отворен и продължават да се набират нови преводи, нови стихове и за други български творци. Книгата буквално “се затича” към всички национални музеи и библиотеки в славянските столици. На 3 май в двора на Димчовата къща в Копривщица предстои едно представяне, което ще бъде интересно сред естествения декор на 8-те вишневи дръвчета в двора на родния дом на поета… В Москва се състоя и Конгрес на Съюза на писателите на Русия. Председателят Валерий Ганичев, когото ще видим скоро във Варна, направи тревожно встъпително слово за кризата – икономическа, морална и духовна. Той говори за мястото на руския писател в тази ситуация. Беше изказана благодарност към българските творци за това, че продължават да изминават този мост между двата народа. Много публикации на наши поети са осъществени през изминалата година във водещи руски вестници и списания. В приветствието си изразих убедеността си, че корените на общото славянско дърво са много здрави и няма сила, която да ги измъкне от земята. Другото е въпрос на брониране на духа.

– Реализацията на идеята по-различна ли е във Варшава?

– Във Варшава се откри Световен ден на поезията под егидата на ЮНЕСКО. Нашите колеги от тамошния филиал на Славянска академия работят много здраво. Представих Славянската академия и нейните задачи в контекста на славянските литератури и в частност – на българската. Колегите там осъществиха в този кратък период много сериозни преводи на български поети. Български, в т.ч. и варненски автори, бяха отпечатани във водещи полски издания – поне 35 творци за последните две години. На предстоящия фестивал “Славянска прегръдка във Варна” предстои да берем първите плодове. Първите книги на български език тръгват в една библиотечна поредица със същото наименование “Славянска прегръдка”. Ще се оформи славянски фонд в библиотеките, защото там липсват такива заглавия. На фестивала ще бъдат представени няколко от тези нови заглавия. Ще се запознаем с една книга, посветена на 210-годишнината на Пушкин със заглавие “Моят Пушкин”. Тя представя щафетата от български поети-преводачи, работили над поезията на великия поет. М.г. срещнах и една талантлива украинска поетеса на име Анна Багряна (!). Тя не беше и чувала за Елисавета Багряна. Тя направи блестящ превод на нашата Багряна. Нашата книга е със заглавие “Двете Багряни”. Правихме подстрочници и “Вечната и святата” вече ще я имаме в билингва – на украински и български. Същата тази поетеса, запалена от идеята, започва да работи върху Дора Габе… За откриването на 21 май очакваме много високи гости, водещи поети на славянския свят и участници в кръглата маса. Темата ще бъде “Славянството в глобализиращия се свят”. Първи тази идея подхванаха поляците и руснаците още миналата година. В Полша беше създаден първият славянски фестивал като половин час при откриването се говори за Варна, за брега на славянството, за фестивала. В Русия това стана под егидата на външния министър Сергей Лавров през ноември. В Русия гледат на поезията като на вид дипломация, която сближава и обединява. Реалното, което се прави, е културният обмен. Самите срещи са интересни, но това което остава трайно извън времето, са книгите, които се раждат, и общата вяра. Това е нещо, което си струва, за което един живот е малко.

Виолета Гурнакова