обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото
прегърнете майките
ударете бащите
отрежете си лопатите
и ги дайте на скулптурите без ръце
в земята да се изравят
и заравят
в на червея леглото
в на скулптура окото
ръце-лопати
скулптури сакати
прегърнете майките
ударете бащите
и легнете пак в земята
глухи дано
не чуете
как някой
удря майка си
прегръща баща си
наблюдавам го всяка вечер
на отсрещния балкон
пали цигара
втренчва се в единствената
светлина в градината
и това му е достатъчно:
гаси цигарата
лампата
себе си
влиза в стаята
и свети там
до сутринта
наблюдава ме всяка вечер
от отсрещния балкон
пали цигара
втренчва се в мен
и това му е достатъчно
лентата в супермаркета
е линията на живота му:
замразена пица
мента глог валериан
паста против кървене
на венците
храна за котки
одеколон
и въже
когато всички спят
събличам тялото
обръщам душата
с хастара навън
пера от опакото
да не избелее
като обесените
на простора сенки
мръсната вода
изтича
между пръстите
и клепачите
рибите
отгледани в буркан
не могат да плуват в море
свободата
не се мери
в капки
попитах я
как умират птиците
тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите
все някой трябваше
да отговори на въпроса
отсъствие на ехо е смъртта
излизам от пещерата й
вадя тубичка лепило
от черната кутия
и залепям устата си
трябваше да оставя
тези думи на кърт
да се трупат във мен
тогава щях да бъда
тяло пълно с топла пръст
та когато се завърна в нея
и липсата на ехо ме пореже
да се изсипя през стомаха
от мен все нещо щеше да поникне
простена да бъде моята спътница
че улиците тачи повече от соба
че косата й е стадо кози без пастир
а полите й премитат чужди дворове
простена да бъде и твоята спътница
че е и твоя и моя
и от молитви за нея не можем
за себе си да се помолим
Танхойзер 