Най-уязвимите ни органи ни приобщават
към реда на света и най-вече към войните му.
Затова заставам на площада,
единственото място да се съхранява памет,
и наблюдавам изкълчените глезени на миролюбието
след всяка нова битка на човека за човека.
Откъсвам писъците като цветя от устата на поколенията,
за да разбера колко сме научили от миналото.
Мъртвите ни езици прочистват гърла и се смеят,
по-отговорни и от най-свежите ни рани.
В острата костилка на сърцето крилата ни
остават най-къси там, където е страхът ни –
това място не е като другите,
то не принадлежи на никого,
това място е колкото му позволиш.
Всеки има някого в своя свят,
пред когото да склони глава.
Бри Анна
2024