Протоиерей Андрей Ткачев

Настъпи Пасха и много от написаното в Евангелието се облече в плът и кръв.
Случва се, слушаш ... 

Автор: Андрей Ахметшин

На класическата икона на Рождество Христово в центъра е изобразена Божията Майка. И самият празник е неразделно свързан с почитането на Родилата Сина Божий в оная зимна пещера на Витлеем.

Подготовката за празника би могла да стане по-основателна и по-духовна, ако обърнем особено внимание на едно от обичайните песнопения, които звучат на всяка възкресна вечерня, след стихирите на ,,Господи воззвах“ и се наричат ,,догматици“. Това название е дадено, защото в тях се съдържа догматът за Боговъплъщението.

Заради какво и от Кого, и как се роди Бог на земята? Православно, тоест правилно вярващият трябва да знае точния отговор на тези въпроси!
Темата за Рождество Христово е толкова важна, че през цялата година ние споменаваме това събитие във всеки неделен ден, благодарение на догматиците. Догматиците са осем – по числото на гласовете. Техен автор е съставителят на Осмогласието (Октоих-а) преподобният Йоан Дамаскин – VIII век.

Богородичен догматик, Глас 1

Всеми́рную сла́ву от челове́к прозя́бшую и Влады́ку ро́ждшую, Небе́сную дверь воспои́м, Мари́ю Де́ву, Безпло́тных песнь и ве́рных удобре́ние: Сия́ бо яви́ся не́бо и храм Божества́; Сия́ прегражде́ние вражды́ разруши́вши, мир введе́ и Ца́рствие отве́рзе. Сию́ у́бо иму́ще ве́ры утвержде́ние, Побо́рника и́мамы из Нея́ ро́ждшагося Го́спода. Дерза́йте у́бо, дерза́йте, лю́дие Бо́жии, и́бо Той победи́т враги́, я́ко Всеси́лен.

„Да възпеем Дева Мария – Всемирната слава, просияла от човеци и родила Господа; Небесната врата, на безплътните – песен и на вярващите украшение, защото Тя стана небе и храм на Божеството; Тя разруши преградата на враждата, мира доведе и Царството отвори. Като имаме Нея за опора на вярата, имаме Защитник- родения от Нея Господ. Дерзайте, прочее, дерзайте, люди Божии, защото Той ще победи враговете като Всесилен“ (български текст)

Славата на целия свят, произхождаща от човешкия род, Която роди Владиката, Нея – Небесната врата, Дева Мария, да възпеем! Действително, Божията Майка е слава на цялото човечество. Бидейки по природа равна на нас, но израснала като най-благоуханно и дивно цвете в полето на човешкия род, Тя се удостои да роди Господа Бога и с това отвори врата на Небето, през която в нашия свят влезе Христос Бог!

Най-висок Обект на възпяване от безплътните Ангелски сили и украшение на истински вярващите, Тя заедно с това стана небе и храм на Божеството. Когато слушаме и произнасяме на всяка служба словата на ,,Честнейшую Херувим“, то с това и ние, самите, признаваме величието на Божията Майка. С чест и слава Я удостояваме, които са по-високи от тези на Херувимите и Серафимите- най-височайшите Ангелски сили, предстоящи пред Бога. А ако уподобим целия човешки род на раззеленило се пролетно поле, то Пресвета Богородица е уникален, неповторим, необикновено красив и неувяхващ цвят на него. Защо е наречена Небе? Нима не по небето се движи източникът на светлина – слънцето, даващо живот на всяко същество? В нашето разбиране – това е Слънцето на Правдата, Христос Бог Наш, както се пее в Рождественските химни. А защо Храм – разбираемо е, понеже храмът е мястото на особеното присъствие на Бога на земята; мястото, където Църквата призовава всички хора на среща с живия Бог в съвместната молитва и тайнства.

Тя, като разруши преградата на враждата, донесе мира и отвори Царството. Много хилядолетия между Бога и човека бе издигната стена, но преди две хиляди години се появи възможността за всеки човек да преодолеее тази преграда. За съжаление, не всички искат това. Някому – грехът, другиму-страстите, не трети – духовната слепота не им позволяват да се приобщят към тайната на спасението! Но вярващите в Христа, особено православните християни, които пазят вярата на светите отци, апостоли и учението на Самия Бог, са призвани с подвига на своя живот и страдания заради любовта си към Бога, да разрушат тази стена! А зад нея се открива непостижимият мир на душата, основан на примирението с Бога и общението с Него. Това е всъщност и входа в Царството Небесно, където са приготвени вечните обители за тези, които със своя живот са възлюбили Бога.

Чрез Нея, имайки Я за опора на вярата, придобиваме Защитник- Родилия се от Нея Господ. Важен момент! Нужно е правилно да се определи каква точно за нас се явява Божията Майка? Самоценен източник на Спасение, както считат католиците? Обикновен човек, недостоен за прослава и почитание, както мислят повечето протестанти? Не! Тя е опора или още по-добре казано – фундамент на нашата вяра! Можете ли да си представите здраво и красиво здание без фундамент? Така и вярата във Въплътилия се Бог, без почитане на Тази, чрез Която му е предадена човешката, общата с нас, природа, се явява непълноценна и не напълно спасителна. В такава вяра няма опора, няма признание за еднакво ценното за Спасението съединение на двете естества (природи) в Сина Божий – Божественото и човешкото. Човешката природа е също достойна за внимание. Тя е образ и подобие Божие, затъмнено, повредено от нас, хората- същите, като Божията Майка, но Която в противовес на многовековното въздействие на света, принесе на Бога най-драгоценен дар от чистота и святост, от името на всички човеци. Принесе, за да се осветят всички човеци от присъствието на Самия Бог, да имат възможността да се спасят всички, които се докоснат до тази тайна! А за причастниците на тайната, Бог става Защитник от греха, проклятието и смъртта. Той ги измъква със слизането Си в ада и като Озаряващ тъмнината, прогонва всяка нечистота от душите и телата, разсейва ги като нощ пред изгрева на слънцето, ставайки вечна Светлина на Горния Йерусалим.

Дерзайте, стойте във вярата, люди Божии, защото Той ще победи враговете, понеже е Всемогъщ! Неслучайно се изпращат на хората изпитания в живота, неслучайно пътят е осеян с тръни. Вярата се познава чрез дръзновението. Правиш ли завой към вярата в разсеяния си живот? Стъпваш ли на пътя на героите на вярата? Това може да е път на противопопставяне на човешката злоба, на самотата, на неразбирането от околните, може да е път на скърби и болести. Скромният труженик на нивата Христова – учител, лекар, администратор, пенсионер, обременен от немощи, майка и баща, борещи се за спасението на семейството и децата, инвалид – всеки ден гледащ във вечността – всички ние ставаме герои, ако носим търпеливо до край кръста, даден ни от Бога. Тогава Той е с нас – защитава нас, слабите, но ставащи силни и непобедими с Неговата сила. Защото Той е Всесилен!

Богородичен догматик, Глас 2:

Пре́йде сень зако́нная, благода́ти прише́дши: я́коже бо купина́ не сгара́ше опаля́ема, та́ко Де́ва родила́ еси́ и Де́ва пребыла́ еси́. Вме́сто столпа́ о́гненнаго пра́ведное возсия́ Со́лнце, вме́сто Моисе́я – Христо́с, спасе́ние душ на́ших.

„Премина сянката на закона, щом дойде благодатта, защото, както горящата къпина не изгаряше, така и Ти си родила като Дева и пак си останала Дева. Вместо огнения стълб възсия Слънцето на правдата; вместо Моисей – Христос, Който е спасение за душите ни.“ (български текст)

Премина сянката на закона, щом дойде благодатта! Най-важният въпрос за Боговъплъщението: в какво съотношение по степен на важност са сега – от началото на Новата ера, събитията от Ветхия и Новия завет? Единият отстъпи на другия, старото – на новото, и следователно сега можем да забравим Ветхозаветното ли? Но нима десетте заповеди на Моисей, като закон за отношението към Бога и междучовешките отношения, са загубили актуалността си в наши дни? ,,Премина сянката на закона“ – не бива да се разбира единствено в смисъл, че законът е бил сянка, закриваща светлината. Събитията от Ветхия Завет и всички книги, съставени до Раждането на Христос, трябва да бъдат изучавани и да бъде познавано Свещеното Писание, напълвайки всяко събитие и думите на пророците с ново съдържание, което може да даде само светлината Христова! Премина сянката, която ни пречеше в пълнота да разбираме Божията воля, словата, изречени от пророците, когато се яви Светлината на Божествената Благодат. Ненапразно и днес слушаме в храма Божий и Псалтира, и Паримиите от Ветхия Завет, и многочислените възпоменания на събития от живота на праотците. Но Ветхият Завет трябва да бъде четен при едно условие: за да премине сянката, трябва да бъде осветено разбирането на Свещеното Писание със светлината на Божествената истина, доколкото вече това е възможно за нас.

Както горящата къпина не изгаряше, обгърната от пламъка, така и Дева, раждайки, девица си остана – едно събитие от Стария Завет ( виж Изход 3:2-3)- явяването на Бога на свети пророк Моисей във вид на горяща в огън къпина, придобива ново значение в Новия Завет. Пресвета Богородица уподобяваме на неизгарящата къпина ( дори има и такава икона). Защо? Може ли човек да си представи горящия храст, който дълго време гори и не изгаря, не става на прах и пепел? Така не е възможно и да си въобразиш, че Вездесъщият Бог, изпълващ със Себе Си целия свят – видим и невидим, би могъл да се вмести в утробата на Дева. А наистина това се е случило, за да бъде явено всемогъществото на Бога не само в това, което касае Неговото величие, но и в това, което касае Неговото непостижимо смирение. И както из горящата в пламък къпина свети пророк Моисей чу гласа на Бога, така и Роденият от Дева след известно време произнесе Божествените слова, бидейки Сам по ипостас Слово Божие. А това, че Божията Майка е Приснодева, Църквата многократно твърди и пази това учение, защото в него е залогът за свръхестествената сила Божия, затваряща устата на подигравателите от този свят и заблужденията на еретици.

Вместо огнения стълб, възсия Слънцето на правдата – този стълб вървеше пред израилтяните във времето на бягството им от Египет (виж Изход 13: 21). Защо беше даден на израилтяните такъв чуден източник на светлина? Огненият стълб им помогаше да се придвижват не само денем, но и нощем. Благодарение на това, на бегълците им се удаде да напреднат значително към Червено море, докато египтяните успеят да ги догонят. И четем за това събитие в книга ,,Изход“ от Библията. Но как да снемем ,,сянката“ на непълното разбиране за произходящото не само в този момент от Библейската история, но по аналогия и във всички останали събития от Ветхия Завет? На пръв поглед виждаме само унижения от тривековното робство еврейски народ, получил възможност да си върне дългоочакваната свобода. Ето, той излиза от Египет, а след него фараонът с войската си го преследва. Заедно с това в новозаветната традиция ,,египет“ означава власт на греха, а бягството от него – възмовност за изкупление; Моисей и другите пророци – апостоли на новозаветното учение, а пред тях и над тях – Сам Бог, водещ своя народ към спасение. Слънцето на правдата – Иисус Христос…

Вместо Моисей — Христос, спасението на нашите души. Всички пророци са говорили от името на Бога – дадена им е била тази благодат. И никой от тях не е дръзвал, подобно на падналия ангел, имайки необикновена сила свише, да назове себе си бог. Напротив, колкото по-близо до Бога, толкова по-смирен е бил човекът-пророк. Дори Моисей, собственоръчно приел заповедите на планина Синай, е наречен в Библията най-кроткият от всички човеци на земята (срв.: Числа 12: 3). ,, Най-кроткият от всички човеци“! Мисля, че е казано не от красноречие. Написаното в догматика ,,вместо Моисей“ не бива да мислим, че Христос заема мястото на следващ пророк, защото така, едва ли не продължаваме Ветхия Завет. Според мен, написаното означава ,, вместо всички пророци въобще“, вместо самия принцип на ветхозаветното Богообщение, когато пророците са преразказвали на народа волята Божия. С Новия завет завършва епохата на ,,сянката“ и Сам Бог, разпръсквайки мрака на греха, става източник на Спасение. Той води Своята Църква и всяка душа в Нея извежда из ,,египетския плен“ в обетованата Земя, в Царството на верните люде, които искрено Го обичат!..

Следва продължение…

Превод от руски език: Валя Марчелова

Прочети още

Автор: протоиерей Андрей Ткачев

Ако имаме желание и добра воля, можем в този Рождественски пост да се уподобим на трите влъхви! Те тръгнаха отдалеко и дълго вървяха към люлката на Великия Цар. На това ги научи небето, което наблюдаваха.

И ние, приближавайки се към Рождество, вървим, осъзнато се движим към яслите на Спасителя – в силите ни е да възприемем поста като пътешествие, подобно на това на влъхвите.

Мъдреците носеха със себе си три подаръка: тамян, злато и смирна. За Бога – тамян, за Царя – злато, и смирна – за бъдещия Мъртвец, Който ще ни изкупи със Своята смърт. И трите дара са за Христос, Който макар и в тези дни да бъде слаб по човешки като Младенец, но едновременно с това е и Цар, и Бог, и изкупителна Жертва.

Ако ние, подобно на влъхвите, тръгваме към Витлеемските ясли с подаръци, то тамянът ще е нашата молитва. В поста е нужно да умножим молитвата, а и не само това – да я задълбочим! Да се напрегнем сърдечно и с умно внимание да четем пророците, да пеем псалми, както и да положим и други духовни усилия!

Златото ни ще е всяка добродетел, източник на която е Сам Христос. Казано е: ,, съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено“ (Откр. 3:18) В Христа е търпението, състраданието, мъжеството, въздържанието. Накратко казано, в Христос е ВСИЧКО!

Нещичко от това трябва да придобием. Да се насилим да простим на враговете си, да се постараем да не празнословим и сквернословим. Да поведем борба с беса на леността и унинието… Нещичко да се постараем да занесем на Христос като дар, отивайки към яслите.

А смирната – благовонието, с което се помазва тялото на мъртвеца, в нашия случай ще е помненето на смъртта и молитвата за покойниците.
Дай, Боже, повече от нас да изберем добрия път, да последваме Мелхиор, Балтазар и Гаспар, и по пътя да се запасим с духовно злато, духовен тамян и духовни благовония!

Още в предпразничните дни, а и на самия празник, такива християни ще преживеят като дар от Господа обновлението на вярата в сърцата си. Ще придобият драгоценни сълзи и съкрушение, които Бог не ще презре. Такива ще почувстват, че все едно за пръв път са повярвали. И не на върха на езика им, нито на повърхността на суетния ум, а в тайнствената дълбочина на сърцето им ще изгрее в тях името на Господ Иисус Христос. Ще изгреее като звездата Витлеемска, за да не угасне никога!

Превод от руски език: Валя Марчелова

Прочети още