Златен клас Литература, изкуство, култура

Спасеното     

Котето мяукаше вече втора нощ. Звукът, променящ интонациите си от пианисимо до кресчендо, вбесяваше жената. Онова, което все още я държеше далеч от мига, в който си мислеше че може да полудее, бе че котето мяукаше…вярно. Калина беше флейтистка в симфоничния оркестър на операта и като всяка педантично устроена професионалистка в бранша не можеше да понася фалшиви звуци.
Котето мяукаше „вярно“, но мяукаше вече втора нощ: чуваше се – в зависимост явно от вятъра, – от различни места, сякаш кръжеше около блока. Звукът беше протяжен, тягостен и  носеше в себе си частица от непоносимата тъга на всички отхвърлени същества на света.
Калина вече не издържеше. През първата нощ обикаля около блока, но не успя да открие… Цялата публикация

Емигрант

… и така стоя дълго време. Оглеждаше се около себе си, взираше се в далечината, търсеше нещо, на което да се спре погледа му, нещо което да привлече вниманието му, нещо, което да му вдъхне увереност или да го разубеди в този момент, някакво знамение, някакъв знак, нещо… Но това нещо го нямаше, нямаше го и днес… Затвори очи, пое си дълбоко дъх, опита се да се успокои, да успокои сърцето си, което всеки момент щеше да хвръкне, да успокои съзнанието си, да се вслуша в разума си, но беше трудно… Отговорът на всички тези въпроси, които се въртяха в съзнанието му… Цялата публикация

Човекът със стърготините, когото не го беше страх

Мъж влиза в бар, сяда и поръчва бира.  Барманът я донася.
– Мерси – казва с усмивка мъжът и отпива от нея. След това вади от джоба си пликче с дървени стърготини и нарязана на лентички вестникарска хартия, свива си цигара и я пали. Изпушва я мълчалив, хвърля фаса в халбата с бира и поръчва нова на бармана.
Мерси – казва с усмивка и пали нова цигара.
На известно разстояние група недоброжелателни господа, уловили присъствието на новодошлия, вече известно време го оглеждат сърдито от глава до пети. Един от тях… Цялата публикация

Под повърхността

Стоя и гледам мълчаливата кристално чиста повърхност.Водата винаги ме е привличала с множеството си тайни,скрити във всяка морска вълна.Понякога дори не беше нужно да ми ги споделят,улавях емоцията сама.Заслушах се в шепота на вълните….Пееха песен.Заслушах се по-задълбочено.Да,сега наистина я чувах.Беше история,приказка,песен. Реката ми разказваше…
Край реката седна Творец.Гледайки сините й отблясъци,окъпали простора,се замисли за… Цялата публикация

Открадната младост

Бяха изминали повече от десет години откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и изящество в себе си и точно в шестнадесет часа излиташе от залата, в която танцуваше балет, и заедно с цялата група отиваха навън за половинчасова почивка. И момчетата, нали си бяха хитреци, точно тогава… Цялата публикация

Кръговратът на живота

Дояде се онзи ден на жената риба и ща-не ща (а да знаете само как не щях…)  събрах си такъмите и застанах на пост край реката. Мятам въдицата и минат се-не минат пет минути я вадя да видя дали не се е уловило проклетото нещо, че да се върна и да си доспя.
Вместо риба обаче представете си учудването ми, когато започнах да вадя в хронологическа последователност боклуци в съвсем буквалния смисъл на думата, илюстриращи цял един човешки живот.
Най-напред извадих използван бебешки памперс. Ама използван и то как… Ругаех къде на ум, къде на глас гения, на чиито мозък бе щукнала идеята да изхвърли… Цялата публикация

Синьо

Тъкмо стигна до интересната част, когато  тя влезе и започна да му говори за някаква своя  стара  приятелка. Запознали се били много отдавна, на  международен детски лагер, морски или може би планински – не внимаваше особено какво му говори. Думите й стигаха със закъснение, все едно разстоянието от кухненската маса, зад която се намираше тя,  и високия стол, на който беше седнал да чете новия роман на професора си по литература, беше като между два апартамента. Направо като между два етажа, ама по дължина. Кухнята им имаше два плота – един точно под огромните прозорци, който носеше бремето  и отговорността… Цялата публикация

Аз съм Мила

Аз съм Мила. Имам снимка. Както виждате, вече съм голяма – на три и половина. Обичам да тичам и не ме е страх от нищо, с изключение на паяци. Огромни са, и могат да ме изядат. Вчера с една джапанка ударих един. Искаше да ме изяде. Обаче сега му е тъмно и не ме вижда.
Тати ми е на работа в Италия. Защото тука няма работа.Всеки ден ми звъни по телефона. И на мама. Казва, че му е мъчно за нас, а не си идва. Странно нещо са възрастните. На мене ми е мъчно за едно котенце и го нося със себе си, а тати ми не ме носи със себе си.
Сега с мама сме на село. Горката мама, мисля че… Цялата публикация

Изборът на съдбата

Както всяка сутрин Теодор стана точно в седем сутринта. Направи закуска и се запъти към стаята на сина си Атанас, за да го събуди. В следващия момент обаче, мъжът се сети, че момчето му бе завършило училище преди месеци и реши да го остави да поспи. След толкова изпити, Наско все още очакваше окончателното класиране на университетите, в които беше кандидатствал. Баща му вече знаеше какво ще предпочете момчето. Разбира се, че счетоводство. Все пак това беше семейният бизнес и… Цялата публикация

Криеница

-Десет!Единайсет, дванайсет, тринайсет…

Лили отброяваше с нетърпение секундите, които оставаха на приятелите й, за да се скрият като рояк  пчелички на възможно най-трудните за намиране места. Запъхтени и зачервени от превъзбуда и тичане, всяко едно от децата се отправи към някое тайно кътче. Криеницата беше любимата им игра. Поруменелите им бузи издаваха задоволство от споделеното време заедно, а личицата им светеха от различни краища на улицата като на малки дяволчета, всяко… Цялата публикация