Езикови пътечки

В друг свой блог пуснах преживяванията си 😀 по повод оформянето на (почти) изцяло българска среда под Windows 🙂

В София пред главния вход на Националния дворец на културата има една нова пластика, която явно е свързана с делото на светите братя Кирил и Методий. Ето как изглежда паметникът:

След като посъзерцавах известно време пластиката, се зачудих дали няма някъде пояснение към нея. Тогава видях мраморната плоча (долу вдясно на снимката) и отидох да я прочета.

Вижте първата дума:

Ето и в текстов формат:

Пластичния знак е създаден по идея на
Националния дворец на културата и реализиран с подкрепата на:

Министерство на културата
Национален фонд „Култура“
Национален дворец на културата
Министерство на отбраната
Министерство на транспорта
Столична община, Българско национално радио,
М-Тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ

Впечатляващо е, че точно на такъв надпис, точно по такъв повод, точно на това място, под тази правописна грешка са се подписали три култури. Даже четири, ако броим Българското национално радио. Да не говорим, че едната присъства два пъти в надписа, а и трети път телом зад пластиката.

За министерството на отбраната съчувствено ще си замълча, понеже съм бил войник и някакси са ми милички.

Иначе по въпроса за члена можете да се консултирате например със златното бабешко правило на Павлин за пълния член. Само че в надписа е сбъркан най-простият възможен случай…

В началото на англоезични филми и предавания често се среща следният начален надпис::

A Milosh Forman film

На английски това е доста естествено, понеже там се налага ползването на определителен или на неопределетелен член, съответно „a“ или „the“. Понеже формално на български неопределителният член може да се преведе като „един“ (или „една“ или „едно“, това често се превежда така:

Eдин филм на Милош Форман

Някъде по-нататък следва и името на филма.

Един филм? Някак си досега не ми се е случвало да представят по два филма наведнъж? Все пак, защо един?

Подобни надписи има и в началните и крайните надписи на различни ТВ предавания – „Една продукция на…“

Има някакъв свян пред това английско „a“?

На български в случая мисля че просто можем да кажем „филм“ – липсата на определитен член автоматично значи, че съществително е неопределено, и няма какво повече.*

Т.е. според мен по-естествено е да се напише простичко:

Филм на Милош Форман

Но… Да не забравяме, че това си е частен* клас от случаи…

________________
* Трябва винаги да се внимава, понеже ролята на неопределителния член е многолика:
В случаи като този „a“ наистина може просто да се пропусне
Но в други случаи „а“ на български наистина трябва да стане „един“ (или „една“, „едно“)
В трети случаи „a film“ е по-добре да стане нещо като „даден филм“
В четвърти случаи „a film“ може да се преведе на български даже смножествено число („филми“)…

Английският по случайност се оказа третият език, с който се срещнах след българския, руския и френския. На фона на тези три езика, едно от първите неща, които ми направиха впечатление в английския, бяха твърде еднаквите форми на глаголите за различните лица. За сегашно просто време например, само формата за трето лице се отличава от останалите. Интересно как такива малки дребни факти стават извор на забавни (ъъъъ и дразнещи понякога) недоразумения.

При превода на софтуерен интерфейс или документация например английският оригинал често изпъстрен с многобройни местоимения you и your.
Да речем:

You can discard your changes simply by closing your browser.

Изненадващо често това може да се види преведно така:

Вие можете да пренебрегнете вашите промени като просто затворите вашия браузър.

По няколко причини това звучи твърде тромаво и неестествено – сякаш е на английски език, макар и написано с български думи. Но какво можем да направим?

Финт 1: Пропускаме местоимението благодарение на формата на глагола

На български формите на глаголите са различни за различните лица. Когато казваме „можете“, някак си много звънливо се усеща, че именно „вие можете“. Просто „можете“ носи това „вие“ в себе си. На английски финтът няма как да стане, понеже – както споменахме – не можем по глаголната форма да разпознаем лицето.

Така нашият пример става такъв:

Можете да пренебрегнете вашите промени просто като затворите вашия браузър.

Повечето чисто български филми и по-старите филми с български превод (т.е. съставяни от езиково по-подготвени люде) завършват например така

Гледахте игралния филм „Заглавие-на-филм“

Много често обаче в съвременни преводи на филми и предавания ще видите излишно тромав финален надпис от типа:

Вие гледахте игралния филм „Заглавие на филм“

Също и след рекламно прекъсване на филм отново се изписва излишно „вие“:

Вие гледате „Д-р Хаус“

Вместо просто*:

Гледате „Д-р Хаус“

Изглежда всичко това се случва поради сляпо копиране и поддаване на английското влияние.
А може би дори:

„Д-р Хаус“
(заедно с кавичките)

Но да не прекаляваме 🙂
Та, да се върнем на нашия пример и да видим можем ли да го облекчим още?

Финт 2: Пропускаме местоимението благодарение на определителен член

Обикновено на български език в хода на текста става ясно кое чие е. В нашия пример много вероятно вече се е изяснило, че потребителят е правил някакви промени. Сега му се казва как те могат да бъдат пренебрегнати. Затова те стават просто „промените“, няма нужда да са „вашите промени“, нито „направените от вас промени“:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите вашия браузър.

Финт 3: Възвратно местоимение

Когато действието на подлога не пада върху друго лице или предмет (допълнение), а се възвръща върху [предмет на] подлога, можем да ползваме възвратно лично местоимение.*

T.e. в случая вместо „затворете вашия браузър“ спокойно можем да ползваме „затворете своя браузър“ или „затворете браузъра си„:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите своя браузър.
Можете да пренебрегнете промените просто като затворите браузъра си.

Предоверяването и сляпото следване на английския оригинал ражда тромави примери като следния, който е плъзнал из всички банкомати в България:

Вземете Вашата карта

Петър Пашов** ясно посочва, че подобни примери формално са „допустими“, но „се дава предимство“ на:

Вземете своята карта
Вземете картата си

Не знам за вашето :-), но моето езиково чувство много енергично кима към възвратните местоимения.

А защо не още веднъж с финт 2 да изпуснем притежателното местоимение:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите браузъра.

Все пак е достатъчно ясно, че няма да идете да затворите браузъра на съседа си. Ясно е кой/чий браузър ще затворите. Просто на английски поредпочитат да кажат close your browser. Представете си, че някой англичанин каже „close the browser of yours“ – формално може и някакси да е допустимо, но дори за нас звучи доста смахнато.

Истинският финт: Претворете го

Може би най-истинският финт, който (даже несъзнателно) ще съчетае най-гот всички възможни финтове, е следният:

1. Прочетете английския оригинал.
2. Осмислете го.
3. Кажете го на чисто със свои думи.
4. Запазете смисъла.
5. Опирайте се на контекста, предоставен не само от текущото изречение, но и от целия околен текст.

Това вече прави чудеса:

За да се откажете от промените, просто затворете браузъра.

_________
* Вж. [2], стр. 104, цитатът тук е частично изменен, но духът му е запазен
** Вж. [2], стр. 107

В момента чета „Ако това е ваша земя, къде са вашите предания“ [100]*. Макар че съм в началото, книгата обещава да ми е доста интересна, понеже броди из интересуващи ме напоследък теми.

Днес в нея попаднах на пояснение за произхода на думата варварски:

Думата варварски за пръв път е въведена от гърците, за да опишат персийците, които не говорели гръцки. Вероятно са заеквали, говорейки, и е звучало bar-bar-ic (варварски). Освен това са изглеждали различно, държали са се чудато и обредите им са били странни. Не са били непременно нецивилизовани, просто не са били гърци.

Оригиналът на книгата е на английски и може би авторът няма как да знае, че на нашия език празното бърборене може да се предаде и с междуметието бър-бър, което вероятно е по-точно пояснява произхода на варварски (т.е. бърборещ неразбираемо), а не че са заеквали. Подчертавам, че това може би е само хрумване, нямам представа наистина ли е така.

Всъщност разделът, в който се среща горния цитат, на български е озаглавен именно „Бърборковци“…

Друга дрянка от този дол е думата немци, с която в нашия език често наричаме жителите и езика на Германия. В някаква художествено историческа книга бях чел, че всъщност славяните са нарекли немците така по доста сходна причина. Славяните не разбирали езика им, което ефективно превръщало за тях немците в „неми“, т.е. неумеещи да говорят. Въпреки че определено си говорят хората, ама нали не е на славянски…

Интересно как езикът се оказва един от основните белези, които хората ползват, за да си създават настроения за разделение, а в някои по-остри случаи дори на нетърпимост… Всъщност книгата е посветена именно на търсенето на общо становище и преодоляването на културните различия между хората.

_________
* Вж. [100] в литературата

За моя изненада днес забелязах, че Google изглежда загърбва повелителното наклонение. На началната страница бутонът за търсене вече е с надпис „Търсене“ вместо „Търси“.

От известно време подготвям писание по употребата на глаголни форми в преводите на софтуерни интерфейси (такива писания вече има на други места*), но то все още е далеч от завършване.

Според мен това е позитивна птичка в превода на Google, който иначе страда от множество недостатъци.

______________
* Препратки ще намерите на адрес fsa-bg.org/bg/translators

Преди доста време се бях замислил каква ли разлика се предполага да има в значението на двойки думи от типа на магичен – магически, математичен – математически, логичен – логически и други подобни. Много ми е трудно да намеря интуитивна разлика между тях.

Има двойки, за които разликата е отчетлива. Например икономически означава който се отнася до икономиката (като икономическа политика), докато икономичен означава който изисква по-малки разходи.

Наскоро попаднах на следното обяснение [1]* . Наставката -ически за образуване на прилагателни всъщност е руска; този начин за образуване е руско влияние и би трябвало да предпочитаме българския модел.

Съответно, за двойките, в които думите носят различно значение, се предполага да избираме думата според значението.

Без да претендирам за изчерпателност, полюбопитствах за подобни двойки в руския език. В dict.yandex.ru например думите типический, типичный са посочени като синоними.

В същото време в sa.dir.bg economic се превежда на първо място като икономически и на второ като икономичен. Обратно, economical е първо икономичен и на второ – икономически.

В такъв случай ми става любопитно откъде се появяват разликите в подобни двойки думи в английския и руския 🙂

Явно ще изскачат още зайчета от този храст… Дали обяснението на Стефан Брезински не пропуска нещо? Или аз пропускам нещо от това обяснение?

__________________
* Вж. [1] в литературата