Мистерии и загадки

Литературен клуб на пошлото писане

Членове на литературния клуб

==============
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Литературен клуб. Около трапецоидна маса седят и чоплят семки Paolo Koelio и Лефер Тлъстев.

PAOLO KOELIO
Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. Пожелавам ти за рождения ден, драги ми Лефер Николаевич, да не те бутнат в басейна, че си се оял, като свиня, и ще се удавиш, като лефер на сухо.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Всяка твоя мисъл, изразена с думи, Куелито, е сила, действието на която е обратно пропорционално на таргетирания субект. Затова внимавай кого наричаш свиня, и без това критиците отдавна са ти наточили ножа.

Влиза Хорхеб Акай.

ХОРХЕБ АКАЙ
„Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията.“ Като ви гледам сходствата на двамата, на влюбеност ми навявате. Наздраве и престанете да дразните четящият свят с непрекъснатите си словоблудства.

PAOLO KOELIO
Моят брат Акай винаги намира правилните думи.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Като ти е брат, защо си си сменил фамилията. Акай щеше да ти се лепне, като… Каренина на релси.

PAOLO и ХОРХЕБ АКАЙ (в един глас)
Какво, по дяволите, искаш да…

В този момент влиза Подсвирча ИлиЯде и говори високо на диктофона си.

ПОДСВИРЧА ИЛИЯДЕ
Мило ми дневниче, днес исках да честитя на Точкайн рождения ден, ама тя не дойде на моята сватба в небето и аз няма да отида в Шумерия. Хем небето е на една вертикална крачка разстояние, а тази страна кой знае в какви мъгли е скрита, даже и в Гугъл не я открих.

Влиза ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs.

ДАНИЙИИИЙИЛЛ ХААААРММММСССS
Влиза един простак в литературен клуб и казва: „Аз съм ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs и влязох в литературен клуб“.

Замълчава и победоносно оглежда публиката. Публиката, като единен организъм, скача и го изритва през прозореца.

==============
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Ватикана. Тясна улица. Двама се срещат.

ИСПАНО КАЛВИНО
бонджооорно, бонджорно кара мафиозо! ке волла, волла коме ста`а, сера перке тиамоо… уна канцоне… кен конфузионеее.

УМЕРТО ЛЕКО
уна пердоно фачима е парляре на шамаре. и ке коза за тормоза.

Зад близкия прозорец тайно слухти Дан Кафявото и записва на лаптоп.

ДАН КАФЯВОТО
„Свещеникът, който отдавна поддържаше тесни връзки с мафията, се изсра на паркета, поръча си пица калцоне и, без да се сконфузи, одрънка кенче ватиканска бира. В този момент Тор Ганкс вече знаеше кой стои зад вековната, забулена в мистерии история за произхода на златното руно – Орденът на Домашната коза!“ Ама че съм гениален!

През прозореца се показва брадясалото лице на Леко.

УМЕРТО ЛЕКО
Сикураменте но!

==============
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизеренсцен: Мърляци и утрепаняци седят и лежат на и около шизофреидната маса в литературния клуб. По средата има полуизядена торта. Влиза Точкайн Рандъм ужасена.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Кой свръхразум ви позволи да нападате нобеловата ми торта!

ЧАР БУКОЛИКИ
Изглежда не съм си сложил достатъчно торта в ушите, защото продължавам да я чувам, Фил.

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Ти нямаш уши, а само едно голямо, настръхнало зърно. Всичките ти сетива са съсредоточени в него. Ти си гърда, Цицолики.

ЧАР БУКОЛИКИ
На Бах майка му, сега разбирам защо семенната ми течност е станала по-рядка.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Нищожества! Прогресът е функция на по-знаещите и можещите от вас, а вие само се възползвате от тортите и благата, които ви се поднасят наготово.

ЧАР БУКОЛИКИ
Барби, не ходи ли ти да вземеш тортата от Нобеловия комитет?

УЛЯЛЯМ БАРБИРОУЗ
Щом казваш, Чар. Вече не помня дори на каква дрога съм.

ЧАР БУКОЛИКИ
Ето, нищо не ни се поднася наготово, Рандъм. Сами отиваме и си го взимаме! Нес па, гайс?

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Днес спах, Цицолики.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Отивам да раздавам правосъдие в Good Reads – вие не заслужавате моето внимание!

В този момент от остатъците на тортата изскача голият Хтомал – незаконен син на Джохабрак ад Абракр ом Би и Гей Ман. Рожденичката Точкайн Рандъм е в шах. Останалите са в мат с изключение на изпадналите в анафилактичен шок. На това място падат и завесите заедно с релсите.

КРАЙ

Midsupper night dream

Nightwish El и Totenlicht представят!

Къщата на дух… на Миленка!

Истинската история на възникването на Хелоуин:

Живял някога един добър и почтен човек. Може да не ви се вярва, но хем е така, хем вие сте прави. По цял ден той се трудил, трудил, потял и пак се трудил, а жена му вкъщи скучаела.

Една късна вечер Джак, влачейки уморено крака из нивата и наближавайки дома си с всяка своя кихавица, морно вдигнал поглед и съзрял нечия чужда сянка да затъмнява приветливо светещото прозорче на къщурката му. Буря затъмнила чувствителните му гънки, мрак обзел далака му и съмнения наложили диктатурата си. Джак получил инсулт, пясък в бъбреците и амнезия за миг.

Но какво да направи, въздъхнал примирено и поел към близката кръчма. Чувствал, че се нуждае от утеха, а и имало промоция – две бири за едно кебапче. За жалост не разполагал с никакви кебапчета, затова немощно се спрял до вратата, където за негов късмет бил облегнат, с копита в джобовете, веселия Дявол.

Той му намигнал закачливо, гризкайки стрък пура:

– Хей, друже! Какво има?

– Мъка ме е налегнала голяма, а нямам кебапчета – аргументирал се Джак.

– Да ти имам проблемите! Ще ти дам кебапче, но в замяна на някои номера от библиотека Галактика – 1,5,31,53,67,88,89,90,100,101…

– Ааааа – чакай, чакай…“Дюн I“ не си го давам, намира се много трудно! По-добре ми вземи душата!

– За какво ми е душата ти? Призлява ми вече, то такава тъпканица, че депортирам души обратно на Земята. Голяма досада и никакъв финес. Е, имаме ли сделка?

И тъй, нещастният Джак заменил голяма част от библиотеката на жена си, срещу къс месо, а него – срещу глътка бира…

Оттогава бездомният и безвежд Джак, броди с тиквен фенер и търси галактиките на жена си… Освен веждите, тя му отрязала и други неща, но за това друг път…

Нещастният Джак

Размишления върху Хелоуин:

Понеже Хелоуин аха да почука на вратата, уважаемата дукеса (Ел, бел.ред.) вече съвсем настоятелно взе да ме подбутва да напишем нещо по повода. Аз обаче, като един виден мързел, нямах особено много идеи, та реших първо да се пообразовам по темата. За мен Хелоуин е една от сравнително безобидните чуждестранни традиции, но винаги съм смятала, че е вносният еквивалент на Еньов ден (един от любимите ми празници, който според мен е истинският ден на жената). Оказва се обаче, че истината е малко по-различна:

„Древните келти празнували своята Нова Година (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват Земята. Те търсели живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. За да плашат злите духове, келтите се обличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника.

В България има празник, аналог на Хелоуин – Кукерите – карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.“

Честно, никога нямаше да ми хрумне да сравнявам точно тези два празника, но това е щото съм напълно повърхностна, а и никога не се бях интересувала задълбочено. Тъжното е, че кукерската традиция, макар и не съвсем забравена, изобщо не е толкова популярна, колкото вносния й еквивалент. Ама тва са си някакви мои романтично-депресивни мисли, които не са релевантни в момента.

Та, ако вплетем в нишка двата празника, това е прекрасен начин хората да приветстват Доброто (тм) в света. Не съм убедена обаче, че има изобщо останали да вярват в него, така че остава, в духа на модерните традиции, да използваме повода да се изложим зловещо и да се натъпчем още по-отвратително с всякакви модели и нюанси на сладки.

Много вещици, тъй де домакини, обичат да бъдат изненадвани от тайнствени непознати тиквеници

Новите одежди на херцогиня Toten Licht

Херцогинята скучаеше. Това разбира се беше привилегия, даже задължително поведение у всички със сметка в банката над милион. Простолюдието не скучаеше, защото просто не му оставаше време. Оффф, че скука. Онова разсеяно момиче й липсваше. Забрави й името, но беше нещо с Ал, като Ал Бънди или Ал Капоне, ах… да – Алиса. Тя протегна ръка към звънеца, но смарагдите й натежаха и, почуквайки се помежду си, сами имитираха звъна на хиляда медни камбани и грохота на откъснал се глетчер. На секундата в тронната зала, сякаш досега се бяха крили сред орнаментите изрисувани по мраморния под, изникнаха двама напудрени иконома с дантелени чорапи и копринени пардесюта, които с оттрениран поклон зачакаха да чуят нарежданията на своята господарка.
– Кой от вас е чел Луис Карол? – попита тя, без дори да си направи труда да ги погледне.
– Той, ваша светлост – отговориха едновременно двамата, посочвайки се един друг. Херцогинята отново не ги отрази.
– Знам, че сте неуки, като ориенталски псета, но поне трябва да сте чували за Алиса от Страната на чудесата?
Двамата се спогледаха. Тя продължи без да ги изчака:
– Намерете я. Ако до вчера на обяд Алиса не седи на богатата трапеза по случай вечния ми рожден ден, един от вас ще загуби главите си… И двете.
Двамата икономи изчезнаха на секундата, точно както се бяха появили. Херцогинята се отпусна обратно в удобния си трон и мимолетния спомен за онова разсеяно момиче Алиса бавно избледня на фона на обладаващата я тягостна скука. Помисли си колко им е хубаво на хората от простолюдието, задето изобщо не им остава време да скучаят. От друга страна пък, ако като нея имаха над един милион в банката, сигурно щяха да се чувстват незаслужено привилегировани. Херцогинята продължи да скучае на заден ход в очакване на вчерашния си рожден ден.

Предложения за подаръци за деца над 18 години

1. Щит-невидимка за пушещи елементи, който се използва през междучасията. Щитът има специална конструкция, на базата на наночастици, които при специален димен сигнал се активизират, сканират околността и създават успешна визуална имитация на птица додо с кренвирш в уста.

За съжаление нямаме фотоматериал да ви покажем додо с кремвирш

2. Лаптоп с поставка за бира (подаръкът е по известен, като Бира с поставка за лаптоп). Често, докато човек си пие бирата, му се налага да ползва излишни неща, като интернет, минтернет и дори да гледа последните филми, излезли в Замундата.

Като съберем пари за една каса бира, ще си го вземем за приемната в офиса

3. Сутиен Уондър-Мра, всички умират при вида на сочните праскови, кайсии или дини /при избор на клиента/

4. Ракиен телескоп тип “Танкоскоп“. Схема на 21-сантиметровия ракиограф:

Първият елемент от телескопа е диафрагмата S, ролята на която е да намалява максимално рефракцията от краищата на главния обектив О1. Непосредствено след нея е разположен главният обектив на ракиографа О1. Обективът има диаметър колкото три употребени бирени капачки и фокусно разстояние 2250 мм (F1). O1 е двукомпонентен обектив с направена корекция за сферична аберация, т.е. светлината на различни дължини на вълната има един и същи фокус в точката А, където са наредени маслини…

И накрая, но не по важност, използваме случая да честитим рождения ден на голямото дете Ирония Идиотова, на която мислим да подарим цигара, която не пуши. Това е една много особена вещ, чието предимство е, че никой не може да каже, че я пушиш, следователно можеш да я пушиш навсякъде, дори и в тоалетната, а защо не и в банята, докато се къпеш с чорапи на ушите.

ЧРД, ИДКЕ!

Идейник, подкукоросник и 1/2 текст: Ел

Подредил и украсил текста с три леви ръце: Ностромо

Логистична подкрепа: Ламот

Деца, не правете така!