Полезни уебсайтове

14.11.2014 в 0:46 | Публикувано в полезни хипервръзки | Вашият коментар
Етикети: , , ,

http://homohomini.wordpress.com/
http://pavlinav.wordpress.com/
http://kaksepishe.com/
Групата „КАКВО ОЗНАЧАВА?“ във Facebook
Проект „Бълогос“
http://english.stackexchange.com/

Огрубеният език на „’дето“, „’айде“ и „’щото“

04.07.2010 в 17:57 | Публикувано в кратки езикови коментари | Вашият коментар

В съвременната реч на българина светкавично навлизат думи, които представляват огрубени и опростени версии на книжовни думи. Сред многообразието на тези книжовно неправилни родни неологизми се открояват два-три, които наистина дразнят с това, че излишно опошляват езика ни. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че тази плеяда от погрешни думи тенденциозно се използват както от масовите медии, т.е. родната „журналистика“ (дори писмената публицистика), така и в ежедневната ни разговорна реч. Всичко това, разбира се, води чрез ефекта на несъзнателното копиране до масовизацията и налагането на подобни некнижовни езикови форми в своеобразен обществен „стандарт“, от което логично страда и качеството на речта ни, т.е. най-вече книжовното ни слово. Думи от такъв род могат да се възприемат и като лека форма на дисфемизъм[1].

Примери за такива огрубени словоформи, представляващи най-често или социолекти (социални диалекти)[2], или широко разпространен вид жаргонен групов говор (на англ. slang)[3], са думите „дето“, „айде“ и „щото“. Със сигурност такива думи носят със себе си и определен модел на възприемане и интерпретация, което  означава, че те са и удобна инструментална форма при реториката[4] за езикова манипулация (най-често въздействаща емоционално реч; на англ. loaded language/high-inference language/emotive language)[5]. Потресаващо неприятно е, че думи от този порядък са изключително често употребявани днес — почти невъзможно е да не ги чуете поне по няколко пъти в ефира на телевизионни предавания, в статии от вестници или в публикации от блогове на българската блогосфера. Подобни езикови конструкции са естествено явление при развитието на всеки напреднал език, но те не бива да изместват книжовните си еквиваленти, от които на практика произлизат.
Към цялата публикация…

Думи с особен правопис – част първа

06.05.2010 в 18:06 | Публикувано в думи с особен правопис, правопис, серийни статии | 7 коментара
Етикети: , , ,

На вашето внимание предлагаме първа част на специална селекция думи с особен правопис от различно естество. Някои от тях не са регламентирани според правила и поради тази причина трябва да бъдат научени наизуст предвид спецификата на изписването си.

(БЕЛЕЖКА: Включено е само правилното изписване на думите. Възможно е да има грешки, допуснати от редакторите, които ще се коригират впоследствие. Използваните източници са споменати в края.)

1. буржоазия
2. анклав
3. жожоба
4. сиамка
5. изтребител
6. конвейер
7. шумоля
8. буботя
9. унаследен
10. сияние
11. двоякостта
12. двоеточие
13. двоумя се
14. фасонка
15. риванол

Към цялата публикация…

Правила за слято, полуслято и разделно писане

12.03.2010 в 18:30 | Публикувано в Без категория | 1 коментар
Етикети: , , , , , , ,

Следват няколко базови правила за коректно образуване на думи със слято, полуслято и/или разделно писане (правопис).
(БЕЛЕЖКА: Както е известно, полуслятото изписване се осъществява посредством кратко тире („-„) непосредствено между двете основи на думи с полуслято изписване.)

1. СЛЯТО се пишат съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява.
Примери: платноходка, ветропоказател.

2. СЛЯТО се пишат прилагателни с главна и поясняваща основа.
Примери: тъмноок, червенокоса.

3. ПОЛУСЛЯТО се пишат съществителни, при които първата основа е главна, а втората я пояснява.
Примери: генерал-майор, храм-паметник, къща-музей.

4. ПОЛУСЛЯТО се пишат съществителни със съчинително отношение между двете основи. При такива случаи за проверка можем да използваме следния метод: ако можем да поставим съюза „и“ (най-често срещания съчинителен съюз) между двете основи без да се получава неестествена дума, значи думата се пише полуслято.
Примери: импорт-експорт, внос-износ. (В случая „внос и износ“ звучи напълно естествено и доказва полуслятото изписване.)

5. ПОЛУСЛЯТО се пишат прилагателни с равноправни основи.
Примери: червено-черни, синьо-зелени (изключения: чернобял, сребърнобял, сивобял и др.).

6. РАЗДЕЛНО се пишат съществителни, при които първата част може да се променя по форма (напр. за число (напр. правим проверка в мн. ч. – първата част (а и втората) от думата се променя по форма, следователно се пише разделно)). 
Примери: майстори зидари, фирми първенци, шофьори таксиджии, лекари хирурзи.

7. РАЗДЕЛНО се пишат се прилагателни, образувани от числителни, ако и числителното е написано разделно.
Примери: четиридесет и пет → четиридесет и пет годишен, хиляда петстотин и шестдесет → хиляда петстотин и шестдесети.
Ако изходното числително се пише слято, слято се пише и прилагателното.
Примери: две → двуместен, шест → шестскоростен (дали това се пише слято?), сто → стогодишен (бел. авт.: тук примерите не са много уместни, затова ще добавим други примери, когато се сетим за по-точни).
Ако обаче числителната част е представена чрез число, тогава използваме полуслято изписване.
Примери: 100-годишен, 60-годишен, 100-процентов, 500-килограмов, 6-скоростен.

Здравей, свят! Защо съществува „Думи за езика“?

25.01.2010 в 18:24 | Публикувано в Без категория | Вашият коментар
Етикети: , ,

Здравейте!
Поради големия интерес към проблемите на съвременния български език и множеството въпроси, които всеки използващ езика ни си задава, решихме да създадем един скромен блог, посветен на тази необятна тема.
В близко време може да очаквате появата на първите истински публикации в този блог.
Те ща са под формата на кратки статии, дискутиращи и излагащи правила, дилеми и проблеми при употребата и осмислянето на езиковите норми на езика ни, както и на неговата пластичност и гъвкавост.
Дано намерите материалите ни за полезни, а и приятни четива.
Поне засега планираме те да имат потенциала да ни накарат да се замисляме по-често и сериозно за въпросите на родното езикознание и лингвистична култура. 😉
Ще използваме с внимание материали и от други уебсайтове, а и от офлайн печатни източници. 🙂

П. П. Никой не е безгрешен, затова с удоволствие ще поправяме граматичните, правописните и пунктуационните си грешки, стига да ни сигнализирате! 🙂

Екип (псевдоним — роля):

  • stefimir — автор/сътрудник и редактор
  • Sah War — автор/сътрудник и администратор
  • ти, ако желаеш… пиши ни в страницата „За нас“ и можеш да станеш наш сътрудник. Изискванията са да си любопитен, да се интересуваш от българския език и да можеш да пишеш кратки статии по тази тематика.

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.