ДОБРЕ ДОШЛИ В МОЯ САЙТ  ЗА ФИЛОСОФИЯ И ИЗКУСТВО

                                          АРТЕМИДА

 Човекът е единственото същество, което усеща собственото си битие като проблем, който трябва да разреши и от който той не може да се избави.

Съгласно направеното завещание на Франц Кафка всички ръкописи
освен подготвената за печат новела е трябвало да бъдат изгорени. Макс
Брод, най-близък приятел на писателя, издава ръкописите, в това число
и дневниците, и писмата.

Светът на щастливия е различен от света на нещастния.
(Лудвиг Витгенщайн)

Не само чрез разума, но и чрез сърцето стигаме до истината, чрез него
именно стигаме до първоначалата. (Блез Паскал)

В известната книга на Л. Карол Алиса няколко пъти променя ръста си,
затова на въпроса на гъсеницата – коя е тя? – отговаря, че не знае. Когато
гъсеницата я моли да обясни своя отговор, Алиса казва, че не може да
направи това – да даде обяснение, – защото вследствие на
нееднократните промени не е саматя тя.

Душата в известен смисъл е всичко съществуващо. (Аристотел)

Сам по себе си художникът е ретроградно същество, защото е останал
при играта, а тя спада към младостта и детството. (Ницше)

Пътят към знанието изисква чести спирки и връщания назад.

Човек на духа е този, който живее само в невидимото, за когото всичко
видимо притежава истината само на алегория. (Фридрих Шлегел)

Сред облъците виждам дъга: някой друг, който гледа под друг ъгъл, не
вижда нищо. (Дени Дидро)

Философията се състои тъкмо в това – да познаваме границите си.
(Имануел Кант)

Ние схващаме тайната не когато я разибличим и разчленим, а само
когато я съхраним като тайна. (Мартин Хайдегер)

Всичко, което виждам, би могло да бъде и другояче. (Лудвиг
Витгенщайн)

Без времето нямаше да има „сега“ и без „сега“ нямаше да има
време. (Аристотел)

Децата са антики. (Новалис)

Домът е „душевно състояние“ много повече от пейзажа. (Гастон
Башлар)

Ако краката и ръцете имаха собствена воля, те никога не биха се
съгласили с положението си на крайници. (Паскал)

Къде отиде времето? Не съм ли потънал в дълбок кладенец? Светът е
заспал. (Ницше)

Човек за човека е бог. (Спиноза)

Всеки е друг и никой не е самият себе си. (Мартин Хайдегер)

Невъзможно ни е в действителност да се възприемем като
несъществуващи. (Мигел де Унамуно)

Можем ли да тръгнем от предпоставката, че е напълно забранено да
вършим неправда или можем да смятаме, че при дадени обстоятелства
това е позволено? (Платон)

Да философстваш, означава да си на път, въпросите във философията
са по-съществени от отговорите. (Карл Ясперс)

Мистичното е не как е светът, а че той е. (Витгенщайн)

Личността не само е способна да изпитва болка, но в известен смисъл
личността е болка. (Бердяев)

Добродетелите се губят в интерисите така, както реките се губят в
морето. (Ларошфуко)

Вечното безмълвие на безкрайните простори ме ужасява. (Паскал)

Всичко дълбоко обича маските: най-дълбоките неща таят ненавист към
образа и подобието. (Фридрих Ницше)

Изкуството е един посредник на неизразимото. (Гьоте)

За свободния и другите са свободни. (Хегел)

Има насилие срещу обществото, когато един-единствен негов член е
потиснат. Има насилие срещу всеки член на обществото, когато
обществото е потиснато.“ (Декларация за правата на човека и
гражданина от 1793 г.)

Нашият живот е точно толкова безкраен, както е безгранично зрителното
ни поле. (Лудвиг Витгенщайн)

Под култура разбираме копнежа на хората да се родят повторно като
светци и гении. (Фридрих Ницше)

Съзнанието за безкрайното не е нищо друго освен съзнание за
безкрайността на съзнанието. (Лудвиг Фойербах)

Допустимо ли е да освободиш роба, или да цивилизоваш варварина, или
да покръстиш неверника, или да образоваш необразования, без оглед на
неговата воля?

Моряците от Титаник, които са се спасили, били осъдени на лишаване от
свобода.

Домът е съвкупността от образи, които дават на човека основания или
илюзии за стабилност. (Башлар)

Християнството е дълбоко тъжна религия на всемирната скръб. (Бодлер)

Там, където нашият език ни кара да предполагаме, че има тяло, а тяло
няма, там, бихме искали да кажем ние, има душа. (Витгенщайн)

Природата винаги поражда много по-справедливи закони от тези, които
ние създаваме. (Монтен)

Нещастният винаги отсъства от себе си. (Киркегор)
Ние сме в света, но светът като цяло никога не е наш обект. (Ясперс)
Наказанието е на място само в държава, защото извън нея става
отмъстителност. (Хегел)

Само мъката може да ни открие великото и святото. (Розанов)

„Който не обича самотата, не обича и свободата“. Шопенхауер

„Метафизиката приближава без да докосва“. Левинас

„Аз самият съм моята метафизика и моята физика. Монтен

„Душата извлича полза за себе си от всичко“. Монтен

Съмнението е отчаяние на мисълта, отчаянието е съмнението на
личността. (Сьорен Киркегор)

Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки
всички усилия той не може да погребе под временното.(Томас Карлайл)

Лицето на ближния е изначално място на безкрайното. (Левинас)

Човекът – това е бъдещето на човека. (Сартр)

Безмерната радост и силното страдание винаги се срещат. (Шопенхауер)

Всяко мнение се съпровожда от убеждение, всяко убеждение предполага
вяра, а всяка вяра предполага разум.” (Аристотел)

Аз не е нито наглед, нито предмет”. (Имануел Кант)

Да се приеме нещо като нещо означава то да се интерпретира.
(Ханс-Георг Гадамер)

Да станеш човек е изкуство (Новалис)