„Много съм щастлив, защото това е първата ми възможност да имам изява извън Украйна. Ние съществуваме, за да помним. Този проект е напомняне на самите нас кои сме. Това е културно наследство, постижение на нашите предци, на нашите баби и дядовци.“ Каза заслужилият майстор на народното творчество на Украйна Рустем Скибин /на снимката/, изявен и талантлив кримско-татарски грънчар при откриването на изложбата „Qalqan/Щит”, негов проект, в галерия „Мисията“.
Помним колко възторжени бяхме, когато се появи в културното ни пространство фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. И ето вече отбелязва своята 17-та годишнина. Красивото, амбициозно начинание на възторжени хора стана емблема за модерносността, която върви смело напред и ни приобщава като публика.
Международното триенале на сценичния плаката представя две колекции, в центъра, на които е темата за жената. Седмицата след Възкресение започва с две международни изложби, които осветяват различни страни от многоликата тема за жените в плаката. Първата експозиция се открива в Прага на 7 май, в галерията и със специалната подкрепа на Българския културен институт в Чехия https://www.bki.cz/.
Фондация „Прочети София“ отбелязва своето порастване, както писахме преди малко повече от месец. Тази година организацията, която стои зад прекрасните платформи „Литературни маршрути“/ на снимката, посветения на Марин Бодаков, 2023/, „Скритите букви“ и „Литературни срещи“ навършва десет години от своето съществуване.
Заслугите на проф. Божидар Йонов към Националната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат по повод удостояването с почетното звание Доктор хонорис кауза на Академията.
„Емил (Андреев) пишеше проза. Всички прописаха, но Емил се ориентира рано към прозата. Валери – рано към поезията. Беше странен. Но животът при него се стече така, че той прекъсна задълго заниманията с поезия. И, връщайки се към поезията, той трябваше да преживее още веднъж чудото на успешното писане, което не идва с първия надраскан лист, с първото хващане на перото след дълго отсъствие.“ Каза Ани Илков, поет, публицист и преподавател за стихосбирката на Валери Вергилов „Природи и реалности“ (Издателство за поезия ДА, 2024).
Преди 10 години по повод 80 годишнината от рождението на Иван Андонов се срещнахме със съпругата му Люба Маричкова в дома им. Стара софийска кооперация, проектирана навремето от дядото на Люба. Днес отново отбелязваме с любов, възхищение и почит вече 90-ата му годишнина.
„В кой момент тогава човек трябва да се съпротивлява? Когато ти отнемат колана? Когато ти заповядат да се изправиш в ъгъла? Когато човек прекрачва прага на дома си? Арестът се състои от поредица от случайни неуместности, от множество неща, които нямат значение, и изглежда няма смисъл да се спори за никое от тях поотделно… и все пак всички тези случайни неуместности, взети заедно, неумолимо съставляват ареста.”(Александър И. Солженицин, Архипелагът ГУЛАГ 1918–1956)
Помня вълнението ми от срещата с творбите на Феникс Върбанов, изпълнили с тъмна светлина и трансцеденталност пространството на галерия „Райко Алексиев“. Тогава изложбата „Следи по пътя“ (2016) остави дълбока следа в мен. Артистичният път на художника се движи по много специфичен личен път.Написа за „въпреки.com” Мария Ландова, художничка, арт журналист и продуцент, като въведение към текста си за експозицията на художника “Пулсации“ в галерия „Стубел“.
„Станах писателка, защото на първо място съм читателка. Всъщност бях и писателка, и читателка още преди да се науча да пиша в истинския смисъл на думата. Още преди да мога да чета, научавах наизуст определени пасажи от книгата и се преструвах, че ги чета.“ Каза за „въпреки.com” талантливата румънска писателка Андрея Расучану /на снимката/.