Бумерангът на Обама или нашата срамежлива журналистика

Валентин Грандев Името на Джеймс Фоули се превръща в знаме на журналистиката. Днес всеки пишещ се отъждествява със смелият мъж с фотоапарат в ръка, независимо дали списва валутни коментари, криминална хроника или копира политически анализи от международния обмен. Говори се за новия, вече не независим и застрашен статут на международния наблюдател. Припомнят се имената на … Има още

Малко красота от Елин Пелин

„Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. И лошите, и добрите живееха така, както можеха, и не така, както искаха. Всеки търсеше щастие и всеки го разбираше по своему. Злото и доброто се преливаха и месеха в една приятна измама, която поддържаше живота и крепеше надеждите“. „Живеем така, както са живяли хората от веки … Има още

Когато бъдещето не познаваше никакви граници…

Светът посреща XX век така: „Издавахме радостни викове във Виена, когато Блерио прелиташе над Ламанша (първият полет над пролива – бел.ред.), сякаш самите ние бяхме извършили неговия героизъм. Гордостта ни от триумфалния успех на нашата техника, на науката ни, духът на европейската общност, европейското национално съзнание бяха започнали да придобиват кръв и плът. Колко ненужни, … Има още

И всяко нещо на мястото си

И всяко нещо на мястото си

Яна Борисова   „Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница от нея“ са думи на св. Августин. Открих ги точно в онова време, през което вече тревожно се чудех как изчезна желанието ми да чета книга след книга, заменено от нова страст – да пътувам от едно място до следващото. … Има още

Лудия

Горан Атанасов И тази сутрин Лудия излезе на оживеното кръстовище, навлечен както обикновено със зелената светлоотразителна жилетка, под която беше навил нескопосано ръкавите на захабена войнишка риза с лейтенантски пагони. Беше нахлузил избелели камуфлажни панталони и прокъсани кубинки. В дясната си ръка държеше стоп палка, а на главата му се бе килнало като харизано червено … Има още

Размисли за „Аспарухово” без поука

Диян Божидаров, текстът е публикуван в сп. “Тема”   Някъде в XVII век хората разбрали, че на небето няма бог. Има звезди и галактики, а материята се състои от атоми. Следователно, казал си човекът, няма нужда да се кланям на всевишни сили, на непонятни образи. Ще овладея науката, ще опозная света, ще подчиня природата, за … Има още