вторник, 6 април 2021 г.

Един час напред

Каква е тази игра с часовете,

едно прехвърляне на време от ръкав

в ръкав.

Това пореден опит за бъдеще ли е,

или изяждане на миналото.


Бри Анна

четвъртък, 11 февруари 2021 г.

Тя – аз

Понякога си мисля за една жена, която вече трудно слиза и се качва по стълбите. Мечтата ѝ е да може отново да ходи бързо като преди, за да успее да мине през Борисовата към центъра, да се разходи по малките улички около Шишман, да седне на една пейка пред Народния и дори да си вземе сладолед, без чудовищно да се е уморила.
И когато успее, трудно, но успее да пристигне и да докосне една част от тази мечта – бавно и полека като всяко остаряване – и вече се намира до езерото с лилиите или е успяла поне да зърне покривите на Софийския, и когато знае, че това е достатъчно за днес и е време да се връща, защото скоро ще се стъмни, а знаем, винаги се стъмва, въпреки абсолютно всичко. Тогава се обръща в посоката, откъде е дошла, и си мисли за мен. Казва ми, че ако отново беше на трийсет, щеше също толкова да се вълнува за хубавите неща в живота си, но щеше да се тревожи по-малко за лошите. Не знам дали да ѝ вярвам напълно, но изведнъж раменете ми се отпускат и нищо друго няма значение. (Не)удобно е като вкъщи на друго място, ненадейно е, но съм щастлива. Вероятно е временно, знаем, всичко е временно, но засега ми се струва достатъчно.

Бри Анна


понеделник, 21 декември 2020 г.

Зимно слънцестоене

Дори Сатурн и Юпитер ще се приближат,

а ние не можем повече един към друг

да продължаваме.

Твърде рано е да бъде късно,

но между нас има чужд свят, а не сърце разстояние.

Най-дългата нощ е тази, в която разбираш, че обичаш

сам.

 

Бри Анна

четвъртък, 1 октомври 2020 г.

Обич

Обич е като любов, но с повече усилия,
от лявата страна тупти търпение,
от дясната се стича пот по дланите на времето.
А по средата понякога се ражда
отклонение – въже около врата на другия
или камшик по гърба на любовта.
Мехурите по пръстите поникват лесно,
по-бързо от това да оздравеят.
Изненадата в началото винаги е обла
и за двамата.
И после обичта пристяга бъдещето си до просто
о, бич.

Бри Анна

понеделник, 13 юли 2020 г.

Разплитане



Един ден баба ми каза, че трябва да се научим да пускаме ръката на онези, които вече нямат работа в живота ни. Каза ми, че идва време, когато пътищата ни започват да се разплитат. Дотогава не си представях нещата така – да сме увити един около друг като клони на дърво.



Не знам дали успях да последвам съвета ѝ, но по пътя нататък разбрах, че някои хора наистина са свършили всичко, което е трябвало в живота ни. А други са свършили всичко, което е било нужно и в своя собствен. Затова и пуснах нейната ръка точно навреме. Пътищата ни се разделиха с докосване – върховете на пръстите ни се срещнаха за последно, както правехме, когато бях малка: „Дай ми боц.“ Разплетоха се два дебели клона и паднаха няколко листа. 



И после беше тихо. Появиха други ръце и други пътища, но не бяха като нея. Тя миришеше на липа – като деня, в който си отиде.

Бри Анна

сряда, 17 юни 2020 г.

еднодневно


из самотните следобеди на юни
се обичаме и после се забравяме
и диалози водим с тишината
за други незначителности страдаме
а безметежно пътя ни минава времето
докато се раждаме случваме умираме
виж как мухата се разхожда
в сребристите коси на младостта ни
наш e нейният живот
и трае ден през месец юни


Боряна Богданова
из "Рамене и самоти"