Музеят Д'Орсе - 20 години живот на гарата

Д’Орсе – като гара в началото на XX в., и като музей днес.

„Тя е превъзходна, прилича на дворец за изящни изкуства!”, заявява художникът Едуар Детейе през 1900 г., изправен гарата Д’Орсе - току що построена за Световното изложение в Париж метално-стъклена конструкция на брега на Сена.

Тогава и през ум не му минава, че след 80 години думите му ще се превърнат в реалност – влаковете ще престанат да навлизат в пероните под големия позлатен часовник, и ще отстъпят място на изкуството от неговата епоха, включително и на собствените му платна.

През 1970-те, когато Лувърът започва да се пръска по шевовете от нараства

щите си колекции, които няма къде да покаже, идеята хрумва на премиера Валери Жискар д’Eстен. Гарата отдавна е загубила своята функционалност – пероните й са се оказали твърде къси за модерните влакове.

След преустройството си, вече като Musée d'Orsay, тя събира образци на западното изкуство от 1848 до 1914 г. Както кураторите обичат да казват – изкуство от един човешки живот. Само че охолен, и в Париж, сред платната на Гоген и Синяк и класически интериорни образци в стил Ар Деко.

На 17 април в музея се открива третата изложба на фотографската агенция VU, която отбелязва 20 години от създаването на галериите Д’Орсе. В нея четирима фотографи са заснели десетки гледки и сцени, разиграли се сред стъклените стени на някогашната гара в битието й като музей.

Една от снимките в изложбата -

© Juan Manuel Castro Pietro / Agence VU

Чай във фабриката

В района на кръстовището между "Дондуков" и "Раковски" се води интересна война.

Новобогаташи и предприемачи, преодолели остатъците от съвест сред държавните и общинските служители, събарят къща след къща. Изглежда, обаче, се оформя група за противодействие.

От известно време районът е популярен сред софийските бохеми, според които тук е останало най-много от духа на стара София. Фронта държат поне дузина антиквариати, някои от най-добрите ресторанти в града - L'Etranger, "Отвъд алеята зад шкафа", "Доктор Фауст", куп баничарници, редакцията на Highflights и бордното списание на България Ер, добре построената бизнес-сграда на ъгъла на "Бачо Киро" и "Екзарх Йосиф", едно бюро за дизайн в стара, английски тип постройка на "Будапеща" и "Екзарх Йосиф" и още поредица приятни начинания, които обитават реставрирани къщи.

Едно от последните попълнения е чайната на ул. "Бенковски"11. Чай във фабриката, който е добре да бъде изпит с шоколадови курабийки или бананов сладкиш, върху плюшено кресло, докато няколко неформални типа забиват ненатрапчива клубна музика.

Мястото е от ново поколение, след като преминаха епохите на пиано-баровете, суши-закусвалните и шоколадовите къщи. Не е евтино, но затова пък превръща в събитие изпиването на чаша от няколкото десетки вида чай - от Yogi до мурсалски.

И, най-важното, е още едно рамо в неравната битка на бохемите с предприемачите за стара София.

На покрива на Африка

"Дишай!", ми казва някой. Като че се измъквам не от самолет, а от утроба. Сбръчкан полицай ме зяпа със съчувствие. За момент ми се струва, че ме гледа с четири очи, но две от тях се оказват на жена от племето мурси от плаката зад гърба му.

За да попаднеш в Етиопия, ти трябват ваксина за жълта треска и виза. Най-близкото посолство е във Виена. То е склонно да приема документи по пощата, но пари – само в брой. Да пращаш банкноти по куриер е забранено със закон. Така че или пътуваш до Австрия, или някой ти прави услуга и плаща вместо теб. Цялата работа отнема между един и три месеца.