ПРЕДИМСТО ЗА ТРЕНССЕКСУАЛНИТЕ ПРОСТИТУТКИ

 

 

КМЕТЪТ на Лондон отказва поставянето на художествена инсталация на площад Трафалгар в памет на кралица Елизабет II. На това място било предвидено създаването на композиция със стотици транссексуални проститутки. Съобщението в медиите е от февруари 2024-та.

Британците, знайно е, са известни с таченето на вековните си традиции. Щом и при тях погазването на нормалността е стигнало до тук, какво можем да очакваме?

В такъв случай е прието да се казва Бог да им е на помощ. Но дали е уместно, тъй като за западняците той изглежда е мъртъв?

добавка: Потвърждение намирам у френския историк и антрополог Еманюел Тод. Той нарича това положение на западното общество нулево състояние, тъй като е изчезнала „религиозната матрица”.

ИДВА ОТРЕЗВЯВАНЕ

 

 

 

 

21.02.2024 – запомнете тази дата. Тя непременно ще остане паметна за рухването на един съвременен мит, митът за възможностите и непогрешимостта на така наречения изкуствен интелект. Място на действието  – компанията OPEN AI. Един часà софийски време. (В Америка е още светло, не е настъпил новият ден.) Суперсъзданието  GP7-4 отговаря на въпроси, но започна да сипе безсмислици. Проговорва на испански, като изговаря несвързани по смисъл думи. И визуалният резултат е същият – в безредица, без никаква логическа свързаност. Специалистите са шокирани.

След няколко часа решават, че са открили причината и са я отстранили. Не би. Повтаря се същата налудничава реакция. Получава се нещо подобно на прекъсването на браздичката в едновремешните грамофонни плочи, когато грамофонът на думичката „щастлива” повтаря безкрайно „слива, слива, слива…”. Между другото GP7-4 заявява, че няма такава дата 21.02.2024, че той съществува в настоящето, миналото и бъдещето не го интересува. Не могат да го спрат да сипе безсмислици.

Коментарите на специалистите в Мрежата са еднозначни: поведението на АI e  непредвидимо, трябва да се откажат от приложението му в решаването на кардинални проблеми.

По непотвърдени сведения китайската компания AIR China вече се е отказала от разработката на ИИ за транспорта, медицината, военното дело. Става дума разбира се за решаването на управленски и теоретични въпроси.

Струва ми се, всичко това не е изненада. Колкото по-сложна е една система, толкова по-голяма е вероятността да гафи. Не са ни нужни универсални роботи, а специализирани автомати.

ЕПИГОНСТВО ЗА РАЗТУХА

 

 

 

Написах разказ „Кръв от морско свинче”. В основата му легна поверието на диво амазонско племе, че въпросната органична течност лекува всички болести. Показах творението си на мой познат, който не си пада твърде по художествената литература, но е нормален човек с високо Ай-кю. Повисоко от айкюто на Айнщайн. Е, ти си за нобел, рече той след като прочете творението ми. Щом съществува такава панацея никой няма да боледува и докторите ще останат без работа. Ами, викам, това е друго, художествена литература. Показах му и новото си стихотворение, образно обяснение в любов: „Ти си кълката в моята супа/ аз съм ромбчето на покривката / ти си захарничката, която не пуска…/ и т. н. Имах по-високо мнение за тебе, отсече моят познат, такъв шедьовър може да спечели конкурс в лудницата.

         Как да го убедя, че амбицията ми е по-висока? За наградата Букър ще се кандидатирам. Първата ми идея бе за роман „Безвременно скривалище”. Но се отказах. По-атрактивно заглавие ми се струва  „Хума”. Главната героиня е баба, която си мие косата за хубост и за здраве с хумата и докато ровичка в тинята да си я набави се запознава с врачка, която ѝ открива тайната на едно вълшебно заклинание. Ако не се получи имам и резервна идея: ”Далак”. Нали в древността са вярвали, че в него е скрита човешката душа…

 

 

 

НА КОГО ЩЕ СЕ КЛАНЯМЕ?

 

 

ЕДНОБОЖИЕТО (монотеизмът) стеснява, ограничава светоусещането ни. Подрязва крилете на човешкия дух, макар че ги насочва към небесната вис.

Древните елини наричали другите племена, чужди на тяхната култура, варвари. За християните варвари са всички езичници. Следователно и елините са такива. Но наред с обилието на техните богове вижте каква огромна разлика има в отношението към тях, отношение като към земни съжители.

Християнският бог е на небето.

В един от диалозите на Лукиан се среща такова определение: „хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора”. В античните митове обитателите на Олимп  общуват с простосмъртните, влюбват се в тях, проявяват дребнава отмъстителност.

Нищо чудно, че наред с изобилието от богове древна Елада е дала на човечеството и много философи. На Демокрит  дължим първата идея за атомизма. Учението на Аристотел властва в науката до ХVI-XVII век.

Наистина древните в епохата на античността са спорели дали мидата има душа.

През средновековието са спорели колко дявола могат да се поберат на върха на една игла.

От днешно гледище и едното и другото изглежда нелепо. Но ако излезем от рамката на строгата научност и подходим от гледище на литературната образност, това не изглежда наивно. Богословските пререкания за иглата и възседналите я дяволи ни навеждат на въпроса колко често и колко дребно може да бъде злото.

Струва ми се, че школската представа за Средновековието като тъмна безпросветна епоха е погрешна.

Наистина на мястото на многоцветието на античността се възцарява сивият канон на християнската религия. Но и тя е дала нещо на света. Да припомним само две имена на големи мислители: Свети Августин и Уйлям от Окам.

Всъщност човешката цивилизация не е проспала тези векове. Избликът на Ренесанса, който ни изглежда внезапен, не е случаен. Става дума за плод, трупал сокове и зреел през „тъмните” векове.

Защо все пак елинизмът с философските си прозрения и творческия си дух така бързо, някак отведнъж гасне? За мащабите на историята заникът му е скоротечен. Случва се това през втория век след рождението на Христа, когато инерцията на традицията вече дава само  епигони и обикновени преписвачи. Последното голямо име е на Лукиан и, забележете, той не е грък,  а сириец.

Каква е причината за резкия упадък?

Християнството, което е нетърпимо към езичеството, тогава все още набира сила и едва в началото на IV век по времето на император Константин, преместил столицата на империята във Византион, се превръща във фактор в живота на тогавашното общество. Все още Европа не е залята от мигрантската вълна от степите на Азия. Великото преселение на племена от езичници тепърва предстои.

Защо наистина крахът е подранил?

В наше време, време на монотеизма, за християнството и за исляма текат процеси, сходни на корозията в науката химия. Изтока е отделна работа, там традиционните вярвания изглеждат по-устойчиви. Там, струва ми се, все още блещука нещо от духа на елинизма. А в Европа горят корана, забраняват носенето на мюсюлманско облекло, върви зле завоалирана кампания за дискредитиране на християнството. В редица западни страни свещенослужителите на култа, поддали се на натиска на джендърството, освещават еднополови бракове. А мъжеложството според християнството е смъртен грях! Какво излиза? Католическата църква е вече с доста разклатени основи. Под силен натиск е и православието, смятано от мнозина за автентичното християнство.

Какво очаква човечеството в близкото бъдеще? Само на Мамона ли ще се кланят нашите потомци?

 

послепис: Съзнателно премълчавам юдаизма, защото той е в цветущо здраве, а някои дори го подозират за причинител на вирусната инфекция, обхванала двете най-разпространени световни религии;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТАТУ - САМО ЗА ВЪЗРАСТНИ МАНИАЦИ

 

 

ТАТУИРОВКАТА за мене е лакмус за характера, интелигентността и умствения багаж на непознатия. Не приемам, разбира се, за глупаци всички изографисани, които срещам в ежедневието. Някои си носят неизтриваемо наследство от юношеските години, когато са били съвсем млади-зелени, наивно са се подвеждали по модата и примера на възрастните. Пораснали, помъдрели, мнозина от тях съжаляват за детинското си подражателско увлечение, а някои навярно и се срамуват, тъй като (знам такива случаи) крият татуировките си. И никога, дори в най-горещите летни дни не обличат къси панталонки.

В тази връзка ми идва на ум една странна особеност в облеклото на известния навремето знаменит артист Константин Кисимов. За него в театралните среди се носеше приказката, че отказал да приеме роля в пиеса, в която героят е по къси горни гащи, ако режисьорът не му позволи да играе с дълъг панталон. Кисимов винаги и зиме и лете ходел под него с ватирани долни гащи, които наричахме на времето наполеонки. Според мълвата той ги смятал за талисман, носели му късмет. От години едни и същи, протрити, кърпени, но несменяеми.

Кисимов си беше особняк. Но наполеонките могат просто да се изхвърлят на бунището, а с татуировката си като дамгосан за цял живот.

Според уикипедията етимологията на „тату” идва от Полинезия. На един от тамошните езици това буквално означава „нанасяне на рани”. Древен обичай, навярно още от пещерната епоха.  Далечните ни предци, (изглежда все още е практика и сега сред някои от така наречените първобитни племена), по суеверни съображения сами са си нанасяли рани. Да се предпазят от уроки, да възпират злите духове и пр.

Изглежда тази традиция е придобила постепенно по-мек вариант – замяна с рисунки върху кожата. А те са имали и друго значение: показвали са мястото ти в социалната йерархия или принадлежността към някаква общност.

Днес татуирането в така наречения цивилизован свят си е просто мода и нищо повече. Израз на перчене, на демонстрация на кумирите ти, на увлеченията ти, а често и опит да се представиш такъв какъвто не си и не можеш да бъдеш.

Модата е като грипните епидемии, изглежда неизтребима. Проблемът в случая е друг – да се предпазят децата и юношите от сляпо подражание, та на зрели години да не съжаляват и да не страдат.

С нравоучения, със заплахи от опасност да прихванеш хепатит или рак на кожата това не може да се постигне. Цигарените кутии от години се произвеждат със застрашителни текстове и картинки, които, бъдете сигурни, не са отказали нито един пушач. Как тогава, по какъв начин да убедим малките в безсмислието и вредността на татуирането?

Струва ми се нещата опират и до домашното възпитание и до училището. С някакво специално „мероприятие” нищо не може да се постигне. Като се има предвид виртуалната среда, в която растат децата ни, буквално бълваща простотии, пошлости и вулгарност, изглежда трудна задача, ако не и невъзможна.

Редно е да се наложи пълна забрана за татуиране до навършването на пълнолетие. Както е да речем с продажбата на цигари и алкохол. Тази забрана по понятни причини лесно се заобикаля. Но срещу татуирането тя може да бъде напълно ефикасна – неизтриваемата рисунка не може като цигарената кутия да се скрие в джоба. Солената глоба за притежателите на татуателиетата ще свърши работа.

Но как да противодействаме на всеизвестното правило, че забраненият плод е най-сладък? Има лек, много е просто: на юношите да им се позволи да се кипрят с изтриваемо тату.

Защо стигнахме до тук? Татуирането не е единствената и не главната беда. Ами насилието, наркотиците, привикването към готованство и втълпяването в младежкото съзнание на консуматорската философия всички удоволствия на куп и веднага?

 Татуировките просто подсказват тъмната страна на тази действителност.

Обречено ли е днешното младо поколение, наша отмяна за утрешния ден?