Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония

 сп. "Македонски преглед", Година XVIII, 1995, № 1. Елдъров, С. Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония и Одринско 1897-1912. С. 1993, 136 с. Рец. от ст.н.с. Тодор Петров... 149 - 152

"През последните години изследванията, посветени на националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия заемат съществено място в историческата ни книжнина. На изясняването на нeразработени и иеизследвани досега проблеми, свърэани с тази проблематика, е посветил своите усилия и научният сътрудник, кандидатът на историческите науки Светлозар Елдъров. Той се наложи с авторитетните си изследвания не само в посочената област, но и в областта на историята на униатството в българските земи, където е един от малцината специалисти у нас. 

Новата му книга, посветена тоэи път на тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби на Македония и Одринско през 1897-1912, е отпечатана от Издателството на Министерство на отбраната "Св. Георги Победоносец". 

Както се вижда още от самого заглавие на монографията, тя разкрива важен проблем от българската история, конто е тясно свързен както с националноосвободителиото движение на българите от Македония и Одринско, така и с историята на българската армия в края на миналото и началото на настоящето столетие. Веднага трябва да се отбележи, че досега нито в българската, а още по-малко в чуждата историчесха литература има цялостни изследвания по въпроса, поради което монографията на Св. Елдъров представлява определен интерес както за специалистите. така и за широката читателска аудитория..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Лектория "Македония": Представяне на книгата "Проф. Иван Георгов. Живот и дело"

Уважаеми членове на Македонския научен институт! 

Каним Ви на изнесена Лектория "Македония" на територията на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ще представим книгата "Проф. Иван Георгов. Живот и дело", издание на Македонския научен институт по повод стогодишнината на Института. 

Изданието е посветено на родения във Велес Иван Андреев Георгов – български учен - философ идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, член-учредител на Македонския научен институт и негов пръв председател. Негов автор е философът проф. д-р Иван Кацарски. 

Този път мястото се променя: Зала 1 на Университета, но часът остава същият – 18,00 ч. 

Храмът на науката и познанието е най-доброто място за продължението на отбелязването на юбилея ни. Денят е четвъртък, 25 април. 

Заповядайте! 

Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Национално-освободителното движение в Западните покрайнини

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. В. Хаджиниколов – Петров, М. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919–1934). София, 1995, 200 с. ..., 137–148

"Неотдавна Издателството на Българската академия на науките отпечата книга на ст.н.с. Методи Петров за Западните покрайнини.[1] Това е навременна и необходима монография за тази изконна българска облает, откъсната от родината ни и предадена по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. на тогавашното Сърбо-Хърватско и Словенско кралство (по-късно Югославия).

Книгата е навременна, защото за населението и освободителните борби на облаетта досега е писано в историческо отношение твърде малко и то главно в енциклопедии, монографии и статии, отнасящи се до друга по-широка проблематика. А днес, когато злокобната Версайска система, част от която е и Ньойският мирен диктат, се почти разпадна, за българските Западни покрайнини се заговори и дипломатично, и разгорещено.

По-конкретно, книгата е посветена на националноосвободителното движение в региона, като обхваща времето от 1919 до 1934 г. Тя се състои от предговор, три основни части, отговарящи на трите главни периода от това движение. Всяка част е разделена на две подчасти. Накрая авторът е снабдил труда си с неголямо заключение. Общият обем на монографията е сравнително ограничен поради обективни причини, но е богат и оригинален по съдържание.

Книгата е написана главно въз основа на неизползван досега архивен материал, съхраняван в Централния държавен архив, в архивните фондове към министерствата на външните и вътрешните работи, в Софийския областей и градски архив и др. Важен исторически извор за изеледването са материалите на печата и особено на изданията на Върховния комитет и на Вътрешната организация на българите в Западните покрайнини. Това са вестниците „Западно ехо", „Западни покрайнини" и „Въртоп". Използвана е още оскъдната литература, издадена от български и чужди учени, но посветена на по-широка проблематика..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Списание "Вардар" - огнище на Родолюбие

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Списание „Вардар" - огнище на родолюбие.  Рец. от доц. Ст. Германов...157 - 161

"Многобройни читатели в България и чужбина имат възможност да се запознаят с нова родолюбива прояаа на Македонската патриотична организация в Канада. Изляэоха от печат кн. 1 и 2 на списание „Македоно-български преглед „Вардар". Похвални слова заслужават авторите и редакторите, задето са положили немалко труд, средства и голямо желание да изложат миелите, чувствата и настроенията на нашите братя, оказали се по различии причини далеч извън пределите на Родината-майка, да дадат своето разбиране за разрешааането на тъй сложния и изкуствено заплетен македонски въпрос.

Като всяко начинание от подобен род редно е читателят да се запознае най-напред с целите и задачите на сп. „Македоно-български преглед „Вардар". Това редакцията успешно е направила в уводната статия на кн. 1, озаглавена „Ами сега накъде?' 

Редакцията на списанието отстоява историческата истина, че славянското население в облаетта Македония по своя език, история и култура е българско. А що се отнася до днешната Република Македония - 70% от населението и е от български произход. Управляващите среди там, както в миналото, така и днес поддържат измисления македонизъм и пречат за възраждането на българското национално самосъзнание. 

Гърция също няма да се откаже от своите претенции. България първа призна Република Македония, - но не може да приеме антибългарската кампания, която се води в средствата за масова информация и в официалката политика. Отчитайки реалностите, редакцията на списанието възлага надежди за бъдеща интеграция в икономическата облает, ускорявене на културните и научни контакти между българите от двете страни, спазване на международните споразумения за правото на самоопределение. Тези мисли и разсъждения са подкрепени с думите на Ив. Михайлов, Казани пред Георги Младенов в Рим през 1968 г.: 

„Утрешните поколения трябва да знаят, че ние българите от Македония не се организирахме във ВМРО да правим две български държави, а защото няма една България. Независимо от онова, което става по чужбина, аз си отивам с България и десетте милиона българи"..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българската народност през вековете до наши дни

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Ангелов, Д. Българската народност до наши дни (формиране, същност и историческа съдба)..., 69–88

"Сред редицата народности, населяващи понастоящем европейския континент, една от най-рано възникналите и утвърдили се в течение на повече от хилядолетно съществуване е българската народност. Виждаме я като трайно изградена етническа общност към края на IX век и началото на X век с характерните за цялостната й същина белези - общ език, специфична материална и духовна култура и ясно изразено народностно самосъзнание, чиито терминологичен израз е етнонимът българи. 

Ето някои от най-ранните примери за неговата употреба в домашните паметници от това време - българин се нарича анонимният Климентов житиеписец в съетавеното от него житие наскоро след смъртта на бележития охридски просветител, т.е. след 916 година. „Българин родом" и „самодържец на българите" се назовава последният български владетел на Първото българско царство Иван Владислав в изеечения по негово нареждане каменен надпис в Битоля през 1016 година. Българин е наречен св. Константин-Кирил в т.нар. Кратко Кирилово житие. 

„Българин родом" е наречен св. Иван Рилски във Второто проложно житие от XII век, а в една, съетавена в негова памет църковна служба срещаме отправено към него обръщение „съгражданин на българите". С определението „българин по род" е наречен популярният и много тачен светец Прохор Пчински, живял през XII век, на чието име е наречен в Северна Македония (близо до град Куманово) манастир.[1]..."

Целия материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Национално-освободителното движение на македонските българи (19 май 1934–1941)

Сп. "Македонски преглед", Година XIX, 1996, № 2. Мичев, Д. Националноосвободителното движение на македонските българи (19 май 1934–1941)..., 27–68

"Националноосвободителното движение на македонските българи след 19 май 1934 г. бележи нов етап в своето развитие. В началото на 30-те години неговата дейност се изчерпваше с изпращането на малки въоръжени групп във Вардарска Македония, за да вършат атентати и наказателни акции, с изпращането на петиции до Обществото на народите в Женева в защита на жертвите на сръбския денационализаторски режим, широка пропаганда сред европейската общност в полза на справедливого разрешаване на македонския въпрос. 

Създадена беше широка и стройна спомагателна нелегална организация на ВМРО в Пиринска Македония, която провеждаше стопанска, културно-просветна и друга дейност, превръщайки областта в „държава в държавата", участваше активно в политическия живот на страната и пр. Чрез легалните организации на братствата, Македонския научен институт и др. се извършваше широкомащабна дейност както сред населението на Пиринска Македония, така и сред бежанците в полза на националноосвободителното дело. Заедно с това обаче се водеше братоубийствена война за сметка на изтощаване на собствените сили и на обществения престиж. 

 След 19 май 1934 г. организациите на националноосвободителното дело - нелегални и легални, бяха забранени, а голяма част от активните им дейци - арестувани, интернирани или съдени и хвърлени в затвора. Армията и полицията извършиха широкомащабна обезоръжителна акция и фактически нанесоха непоправим удар върху организационните структури на ВМРО. За да се избегне една пагубна гражданска война, която би застрашила сериозно суверенитета на България, ВМРО не оказа въоръжена съпротива и фактически прекрати организационния си живот. 

Нейното политическо влияние сред населението в Пиринска Македония и сред македонските бежански маси обаче си остана значително и нейният „призрак" продължаваше да броди в България и в поробена Македония, за да държат масите високо знамето на „автономна и независима Македония"..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »