„Тази уродлива измет да бъде унищожена“: Защо държавата не реагира на заплахата „Възраждане“

Текст за „Дневник“

През последните седмици демократичната общност е изправена пред серия от атаки от страна на партия “Възраждане” и нейния лидер, които станаха видими с нападенията в София и Варна преди прожекцията на филм, агресията над магазин за бира и служителката му и ескалираха до кресчендо със закана към нехаресващите режима и войната на Владимир Путин с “тази уродлива измет да бъде унищожена”. Съвсем очаквано заплахите за физическа разправа в официална позиция на парламентарно-представена партия събуди асоциации у мнозина с идването на власт на недемократични режими като този на БКП или национал-социалистическата партия в Германия и последвалата разправа с неудобни и инакомислещи противници на режима. Но по-шокираща е липсата на реакция от страна на останалите партии и институциите.

Всичко, което се случва през последните години – липсата на политическа стабилност, близостта на войната, общественото разделение, хибридната война, която води Русия на българска територия и възхода на антидемократичната партия “Възраждане” оставят усещането, че България е изправена пред заплаха да подмени конституционния си ред, основан на демократични ценности, с тоталитарен режим.

Разбира се, много хора ще си кажат: „Мен какво ме касае това?“, с далечни спомени от тоталитарния режим на БКП, замъглени от романтична носталгия. Но дори да не сте малцинство, политически враг, неудобен човек, няма диктатура, която да не стига накрая до морален и икономически колапс. И няма диктатура, при която обикновеният гражданин да има гаранцията на демократичната държава, че ще запази имуществото си, правото си на неприкосновеност, правото си на придвижване и дори децата си, ако по някаква причина стане ненужен или неудобен. Виждаме перфидния намек на Петър Волгин за нов Народен Съд и призивът на Костадин Костадинов да се унищожат всички, които не харесват политиката на чужда държава (!) и странното обществено приемане на всичко това, но все още са живи хора, които помнят разстрелите с измислена присъда, лагерите, национализацията, забраната да учиш, забраната да пътуваш и цялостната липса на свобода.

Предпоставките за подмяна на демократичните устои на държавата са много – в глобален план демокрацията преживява криза, водена от различни процеси (което може да се види и в последния доклад на “Фрийдъм Хаус” за свободата по света). България обаче е особено уязвима поради своите специфики – никога необсъден и изговорен тоталитарен режим на БКП, лошо образование, което не дава ясна представа в исторически план за последствията от диктатури, войни и геноциди, тежък демократичен преход, превзет от мутри и олигарси, огромна корупция и икономическо изоставане спрямо останалата част от Европейския Съюз, които водят до ниска самооценка и желание за силна ръка, „която да им покаже“.

Липсват ни и фундамент от общи ценности и съвременен национален идеал, които да дават смисъл на компромисите и лишенията. Обществото е атомизирано, като всяка една криза или дори обикновена тема водят до огромно разделение не само в социалните мрежи. Обществото живее от интернет буря до интернет буря, отдавна загубило инстинкта си към рационалното и волята си да решава заедно проблеми чрез дискусии и компромиси. Липсва и обществено лидерство със силни и почтени фигури, а нуждата от него се компенсира от авторитарността на популистите, които намират външния враг и предлагат лесни решения на сложни проблеми, естествено – напълно неизпълними, но толкова изкушаващи в простотата си. 

И не на последно място – хибридната война, която Русия води необезпокоявано от десетилетие на всички фронтове – чрез енергийни зависимости, медийна пропаганда, психологически герила акции от тролски ферми, кампании в социалните мрежи, създаване на паравоенни формирования и присъствие в парламента и други институции. Дори институции като президентството предизвикват недоверие с разнопосочните си послания, които нерядко преповтарят догмите на руската пропаганда.

Подмяната на истината, злоупотребата със страховете на хората от пандемията, приемането на еврото и бежанците, атаките над законодателството в защита на жените и децата, измислената идеологема с “джендър заплахата” и диверсиите по време на война близо до границата – например лъжата, че се изпращат български войски на фронта в Украйна, във всяка една нормално функционираща държава щяха да са предмет на съдебно преследване и тежки присъди. Не и тук, обаче.

Проблемът е толкова всеобхватен, че касае съществуването на самата държавност с всички четири власти, органи, институции и голяма част от обществото в България. Заслужава си да се споменат проблемите в някои от тях, макар че това далеч не изчерпва проблема с превзетата държава – от една страна от корупция и олигарси, и от друга – съвсем видимо от чужда държава.

Партиите – ако някоя парламентарно-представена партия по някаква причина не е откровено проруска и антидемократична, то тя или има някакви икономически зависимости от Русия, или не счита за нужно да е лидер в защитата на демократичната държава и нейните институции и ценности. Иначе трудно ще си обясним странната липса на реакция от страна на която и да е друга парламентарна партия по официалната позиция на “Възраждане” и Костадин Костадинов.

Прокуратурата – темата не се нуждае от коментар, ясно е, че единственото, което българската прокуратура прави е да държи в зависимост с дела на трупчета, за да използва за някакви си свои цели извършителите на тежки противодържавни престъпления, както и на по-дребни такива, като тези на представителите на всякакви агитки, нацистки банди и пенсионерски паравоенни формирования. Интересен въпрос е сега дали тя ще се самосезира по повод позицията на Костадинов – със сигурност има основания. Иначе бързата реформа ще реши доста от големите проблеми с подкопаването на държавността и подронването на суверенитета на държавата. 

Разузнаването и ДАНС – тези органи вероятно вършат и могат да свършат още повече работа, което се видно от доклади, които се появяват понякога в публичното пространство. Това, от което имат нужда е да бъдат освободени от политически натиск и да получат целия нужен ресурс, за да могат да защитят суверенитета на България.

МВР – темата е дълга, но последните 15 години се забелязва рязко западане на състава на полицията, като напоследък много често полицаи заемат страната на агресорите, вместо да изпълняват вменените си задължения – да пазят неприкосновеността и правата на гражданите. Това не само води до страх у жертвите, но и до по-голяма търпимост към паралелни формирования от мутренски или паравоенен тип сред населението, което е рецепта за терор. 

Комисията за защита от дискриминация по същество не функционира в предписания и от закона вид и най-често партии и отделни личности се опитват да я използват като бухалка. Единственото, което последните години се чу от този орган е наградата-плакет, дадена на Борислав Цеков, известен като „борец с джендъра“ и активен пропагандатор на анти-демократични ценности, връчена му от Петър Кичашки (назначен от Румен Радев), с който са дългогодишни сътрудници и заедно с кого бяха осъдени за злоупотреба с лични данни.

СЕМ – последните седмици съвсем ясно пролича, че председателят на този орган Соня Момчилова, също назначена от Румен Радев, работи в полза на руската пропаганда. Отвъд личностния проблем, който спешно трябва да бъде решен, членовете на СЕМ повдигнаха въпроса за липсващата законодателна рамка, която да им позволи да ограничат лъжите и диверсиите в ефира. И ако СЕМ в момента са ограничени в действията си за санкциониране и ограничение на щетите, то поне могат да инициират широки обществени дискусии и ново законодателство, което да им позволи да си вършат работата като обществен орган в полза на гражданите.

Четвъртата власт – националните медии трябва незабавно да започнат да изпълняват обществените си функции по информиране и образование на гражданите, за което плащаме данъци, вместо да разпространяват лъжи и да нормализират всякакви противоречащи на здравия разум и добрия морал тези и практики. Частните медии пък е време да се сетят, че не всички гледни точки са валидни, защото истинската журналистика е проверка на фактите, а не рейтинг срещу реклами на хазарт, защото някой ден при един недемократичен режим и тях може вече да ги няма.

Какво да се направи?

Възможно най-спешно трябва да се задействат всички институционални механизми, които да ограничат чуждото влияние в България, като се приложи закона в цялата му строгост. Не може да съществува демократична държава, която да позволява съществуването на чужди агенти на високи постове, паралелни структури и формирования, които работят в полза на частни интереси и чужда държава и какво ли още не, което води България до колапс и кататония.

Необходим е и незабавен консенсус между политическите сили, които се определят като демократични и проевропейски за институционални реформи, за задействане на цялата държавна машина, така че тя най-сетне да започне да си върши работата в полза на хората – спиране на корупцията, възстановяване на чувството за справедливост, защита на отделния гражданин, образователна реформа, ограничаване на пропагандата, информационни кампани и работа с ЕК за борба с дезинформацията през социалните мрежи..

Крайно време е и всички да се обединим около нуждата от нов национален идеал, който да замени всички остарели или чужди символи и ценности, за да знаем накъде вървим и защо е нужно да го правим заедно.

Но най-спешното е обществения отпор, който трябва да започне незабавно и да бъде представляван навсякъде от лидерите на демократичната общност – и партийни, и неформални такива. Присъствието в общественото пространство съвсем не се изчерпва със статуси във фейсбук, особено когато имаш достъп до парламентарната трибуна, парламентарни комисии и националните медии на все още парламентарната република.  А ние, гражданите също ще сме с тях.

Публикувано в коментар, политика | С етикет , , , | Вашият коментар

32 години

Нечовешките режими раждат чудовищни престъпления. Който забравя това, е осъден да повтаря едни и същи грешки с чудовищни резултати.

2017 – 31 години

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Публикувано в разни | С етикет , , , | Вашият коментар

2017

2016 2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

През 2017 осъзнах, че личното пространство е много важно, а присъствието в интернет и всичко, което правим може да бъде използвано срещу нас. За съжаление социалните мрежи се превърнаха в нещо доста неприятно и допълнително допринасят за обществен разпад, изкривяване на разбирането за добро и зло, фалшива представа за света и безпокойство. В този смисъл предпочитам да не научавам твърде много за света от фейсбук и светът да не научава твърде много за мен.

Писах повече за храна и малко за политика, а любимите ми текстове са „Евтината храна е скъпа“ и „Отвъд видимата стойност на храната“.

Дума на годината: балканизация. Тази чудесна дума, чиято етимология ни връща към родната ни, балканска история добре описва както разпада на обществото на по-малки анклави, така и гео-политически процеси като събитията в Каталония.

Epic FAIL: нормализацията на нацистки, фашистки и комунистически идеологии и режими. Още по-страшното е, че на техния фон меките диктатури изглеждат дори привлекателни, един вид „стабилни“, защото дават фалшиво усещане за сигурност. За съжаление, в държава, която не функционира по честни правила, мнозинството от гражданите са обречени на несправедливост. Доколко това усещане за липса на справедливост може да бъде вечно насочвано към други етноси, бежанците, европейците, ЛГБТ хората и прочие врагове на народа предстои да видим. Би било твърде спекулативно да се предположи дали това ще избие на някъде, или е част от новото нормално.

Epic WIN: трудно е да се каже. В цялостното усещане за посредственост, блато и надвиснала заплаха ежедневните, малки добри дела са нещо, което може да променя.

Книгите: „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ на Йовал Харири; The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization на Ричард Болдуин и Jerusalem: A Cookbook на Йотам Отоленги и Сами Тамими, която е колкото готварска книга, толкова и обяснение в любов към този древен и пъстър град. За съжаление твърде малко художествена литература, отново.

Музика, кино, сериали: n/a. Част от личното пространство, заедно с доста други неща (вече).

Пътуването: Виетнам в храна, Виетнам в снимки и още нещо от това пътуване.

Аз: в рамките на нормалното.

Публикувано в коментар, литература, политика, разни | 1 коментар

Не сме будни заедно

Поредното тролене на Русия по темата за спасяването на българските евреи постигна своя ефект – шум в публичното пространство, раздразнение, обида и разделение.

И ако първите три са нормална реакция към насилник, то последното не би се случвало без обществения разлом, грижливо дълбан през последните години от външни и вътрешни сили, които нямат нужда от здраво общество с общи виждания, разбирания и ценности.

А точно този акт, по своята същност, би трябвало да е една от темите, по които да няма разделение, а хората да имат морален фундамент, на който да стъпват и да градят очакванията си към своите лидери и себе си. Нито образованието обаче, нито лидерите на мнение работят по изграждането на обща идентичност, стъпила върху светли примери, а не върху омраза срещу нещо различно и чуждо. Ние се позиционираме спрямо „тях“, а не според това откъде идваме и къде искаме да отидем.

За Деня на будителите децата рецитират имена на будители отпреди Освобождението, но никой не им обяснява защо точно Левски е истински будител в хуманизма си, да не говорим за изцяло липсващия разговор за будители от 20 и 21 век, като Димитър Пешев например. И мнозина други – държавници, учени, просветители и реформатори. И както всяка година празникът премина във водосвети, тържествени възпоминания и кухи речи (а тази година дори обидни, все едно България никога не е била част от Европа поне географски), вместо в размисъл за това защо сме били събудени и защо не трябва да заспиваме. Разговор за това какво е коствала смелостта на будителите ни и защо трябва да искаме повече от себе си – няма как еждневни неща да са геройства, освен ако летвата не е малко над дъното. И как буденето всъщност е просвещение и реформация, а не юруш и гола агресия. И ако се чудим дали може по-добре – прочетете речта на Стоян Омарчевски ат 1922г., тогава министър на образованието, по повод обявяването на празника. Можели сме по-добре, много по-добре.

Затова няма да имаме хубави неща скоро – дори не можем да се обединим около едно добро дело, камо ли за важните неща, които искат консенсус и жертви. Затова дори елементарните атаки успяват да доведат до конфликти, разделение и отклоняване на обществената енергия.

А на паметника на Пешев почти винаги има цветя, аз също често минавам от там – за мен това е единствения истински и нелишен от съдържание паметник, сложен наскоро в София.

Публикувано в коментар, политика | С етикет | 1 коментар

За „традиционните“ ценности на евангелските шествия

Може би е редно да се направи уточнение за двата контра гей-прайда в София и Бургас от събота, представени като такива за „семейни ценности“, които според непълнолетната говорителка на пилоните на НДК са и „национална ценност“.

И двете събития са организирани от евангелски църкви, като за събитието в Бургас може да се намери официална информация в регионалните медии – лидер на събитието е пастор Живко Тончев, а повечето снимки са от „Християнска църква Благовестие“.

Участниците не са повече от 400, а заглавия „бургазлии подкрепиха анти-гей прайда“ са крайно некоректни, като дори батките не участваха, тъй като в града традиционно и с усилията на ВМРО и НФСБ сектите са силно нехаресвани (припомням кървавия погром в храма на „Свидетели на Йехова“, организиран от ВМРО).

Същите организации под шапката на евагелската асоциация „Общество и ценности“ организират кампании за „семейство“, които са всъщност финансирани от външни на България религиозни организации кампании против еднополовите бракове. Припомням, че същата асоциация, която има непропорционално голямо влияние спрямо членската си маса в България успя да премахне от новия Семеен Кодекс през 2008 година члена за фактическо съжителство за хетеросексуални двойки, тъй като това потенциално би довело до фактическо съжителство за еднополови двойки. И понеже обществото не обича да се информира, кампании на тези чужди и очевидно неправославни и нетрадиционни организации получават подкрепата на обществено значими личности като Йорданка Фандъкова и медии като Дарик.

В момента в Румъния има проблем, тъй като подобни протестантски църкви се опитват да променят конституцията на страната, отново в частта за брака, но това среща отпора на много нормални политици и гражданското общество. Информация има в чуждите медии.

В този смисъл:

1. Няма как финансирани отвън „ценности“ и кампании на евангелски църкви да бъдат представяни като национални и традиционни за България, т.е. патриотично настроените граждани би трябвало да са наясно, че се радват на проводник на американско влияние. Друг е въпроса доколко изобщо религията има място в секуларна държава.

2. Като си говорим за традиционни ценности, бракът е буржоазна ценност, така че всъщност гей двойките работят в посока да станат част от мейнстрийма и да изпълняват повече традиционни обществени роли и задължения, което пък би трябвало да радва консервативната част от обществото.

Текстът излезе първо като статус в социалните мрежи.

Публикувано в коментар, политика | С етикет , , , , , , , | Вашият коментар