GoArt

Изложба 15 години ГОАРТ . Откриване на 20.10.2022 г.

от 17:30 ч. в ХГ “ Недялко Каранешев” – гр. Г. Оряховица

Настоящата изложба е юбилейна за художниците от сдружението ГОАРТ. Красива е тяхната двойнственост – като зрели творци те носят товара на 20. век,  а с 15-годишната си съвместна дейност живеят в младостта на 21. век. Ето защо в професионализма им има и от лудостта на експеримента и от неизказаността на намерението. Тази изложба можем да определим като изкуство на отвореното пространство, стоплено от искреността на интимното,  с пуснати на свобода чисти тонове и с леки, по детски игриви, светлосенки, които подбуждат възприятията ни към радост. Сюжетите са опит за възстановяване на доверието между човека и предметния свят, пораждащо огромната надежда, че не само ни има, не само съществуваме, но и можем да сложим обич там, където има тревога. Митологията в картините не е просто начин за разказване на истории, а е състояние, чрез което можем да преживеем невъзможното, така че да сме достойни за собственото си въображение. Абстракното е необичаен начин да се изрази благодатна веселост, нещо като бягане от реалността с усмивка. След като художниците от ГОАРТ осъществиха изложби в градовете Поморие и Бургас разбрах, че в усилията им има нещо аристократично, изразяващо се в свободата да бъдат себе си. Творческото различие между тях е толкова голямо, че имат пълното основание да се чувстват близки. А ако отворим очите си за индивидуалното, то ще пренесем тиквата от натюрморта на Роза Абаджиева в реалния живот и водени от народния израз: Тиква такава!, то ще проверим разума на тиквата в оценката за картините от тази изложба:         

В картините на Роза Абаджиева има странно съжителство между природа и архитектура. Призрачността на синия цвят обгръща с нежност замислените за вечността дървета, а къщите са като дамски шапки, освободени от капризите на притежателките си. Тази живопис ни казва: – Намери си другар, вече има какво да споделяш.

В картините на Янко Янков поразява силата на изразяването може би защото магията е в композициите – така да се каже цветовете стават благодарни, че са с лице към светлината и нямат нищо против някой да им топли гърба. Така светлосянката става форма на общуване между сърцето и ума. Тази живопис ни казва: – Пътувай, така ще имаш време за размисъл.                           

В картините на Ваня Балтова се е получило добро съжителство между митологичното и детското, събрани чрез играта на рисунката с въображението. Женската интуиция се слива с детската почуда, така че всяко нещо да жадува свободата си.Тези рисунки ни казват: – Ако имаш внучка, прерисувай света с боичките на доброто.

В картините на Илия Банков има изригване на формите и цветовете, и то в такава степен на невъздържаност, сякаш художникът е обновен. Творецът е оставил всяко нещо с желанието му, а експресията идва от това, че нищо не иска да е такова, каквото е. Тези картини ни казват: – Не се възпирай, бъди свободен.                   

В картините на Ирена Янкова има едно творческо противоречие в търсенето на истината – дали тя да бъде красива, за да я имаме винаги пред очи, или да бъде напрегнатост на връзките, родена от тревожност. Тези два пътя се събират в емоционалния ѝ свят, който може да бъде пъстър или тъмен, сякаш денят се събира с нощта. Тази живопис ни казва: – Бъди благодарен, утрото ще бъде също с теб.

Картините на Пепа Хаджитодорова ни оставят с приятното усещане, че абстрактното е всъщност вибрации на настроението. Пейзажът може да бъде просто сливане на формите, напълно освободени от егоизма им. Цветовете са в такава взаимност, сякаш си правят подаръци за рождените си дни, обгрижени от майката светлина. Тази живопис ни казва: – Създай добро настроение, за да живееш в моженето си.                                                                                                   

В картините на Петър Крусев поразява пределната простота на изказа – цветните петна са плод на вдъхновение, чрез което се губи разликата между начина на живот и творческата магия. Свободата на възприятието за зрителя идва от това, че композицията на картината го учи как да прави свои композиции.Тази живопис ни казва: – Научи сърцето да иска това, което притежава.                                                                                                                      

В картините на Стефан Балтов нещата живеят като мигновения – не се обсебва началото, за да не се претендира за край. Безвремието е също време, само че никой не отмерва секундите. Художникът слага примамки за съзнанието ни и в момента, в който не вярваме на очите си, отваряме духовното си зрение. Неговите картини ни казват: – Живей за мига и улови поета Вергилий.                                                                                                                                   

В графиките си Деница Иванова   събира прецизност и артистичност и то така, че това, което изглежда хаос е предизвестие за порядък. Нейните ключове са освободени от ключалките, защото като майка вече знае, че като имаш дете, нищо на този свят не може вече да бъде заключено. Нейните графики казват: – Научи се на простичкото, сложното и без да искаме ни обсебва.                                                                                                                                           

И така след казаното тиквата се оголи и точно, когато мислим, че ще остане в сивотата си художниците от ГОАРТ с тази изложба изричат приказното: „Сезам отвори се!“ И се случва чудото – тиквата се отваря, а вътре се е приютило слънцето и топли семената, за да узреят. Всяка картина от тази изложба е семка от нашето духовно богатство. Ето защо, като съучастници в тази изложба бъдете като тиква на плет – видими и слънчеви, но и с тайни, така че след ясен ден да имате красива нощ. Честита изложба!

                                                                           Проф. Радослав Радев

    Художниците от сдружение „ГОАРТ“, гр. Горна Оряховица, не са се събрали, за да изведат естетическа платформа, с която да утвърдят някакви изми, а да стоплят изкуството си с човечност, в която има благи намерения, топли случвания и най-важното да пораждат добро настроение, защото без него не е възможен идеализма. Те не търсят преки внушения на социалното, гледат на абстрактното като пързалка за детски шейни, на която движението е израз на чист ентусиазъм, а психологизмът излъчва здравето на цветовете чрез магията от светлина. Те загърлят формите в композиции, които позволяват тайнственото да е отново част от мисленето ни, за да разберем колко е хубаво да сме такива, каквито сме. Ето защо в тази живопис нищо не властва, а само предразполага. На душата е удобно в тялото, както е радостно на пролетното цвете в полето.

    А ако отворим очите си за индивидуалното, то ще кажем:

В картините на Роза Абаджиева има такава хармония и необичайност, сякаш сънят е влязал в реалността и цветовете са познали своята кротка веселост, която предизвиква умиление, а способността за умиление е дар от Бога.

В картините на Янко Янков ни води изключително точния рисунък, но той съжителства с артистичност, с търсенето на някакво начало, в което хубавото е все още дете, неправещо разлика между натура и абстрактност. В този голям мъж има чистота, която му е дар от природата.

В картините на Ваня Балтова има от магията на женското тяло, на което движенията са като сбъдване. Същевременно у нея се проявява свежо остроумие, което я подтиква да твори анекдоти дори и тогава, когато създава красота, а това й е дар от смехотвореца Хитър Петър.

В картините на Илия Банков има копнеж по митологичното и библейското, но той не търси разпознаване чрез разказа, а провокация в образите, които изненадват с нова естетика. Във всичко, което твори се усеща неговата виталност, която му е дар от св.Илия, препускаш из облаците.

В картините на Ирена Янкова ни подбужда чувството за внезапност, чрез която възприятията ни приемат експресията на формата и цвета. Така тя запазва своята способност да се учудва на света, което й е дар от Касандра, чийто шанс е, че може да живее повече чрез младостта си, отколкото чрез пророчествата.

В картините на Пепа Хаджитодорова има едно приятно усещане, че се разказва приказка, в която всичко идва навреме, за да се изравни света на детето и на възрастния. Тази способност за споделяне й е дар от Малкия принц на Екзюпери, който общува и опитомява.

В картините на Петър Крусев е изразено великолепното чувство на художника към фрагмента, цветен или формен, който прави от композицията игра, даряваща възприятията ни със свобода. Тази музика на детайлите му е дар от Моцарт, който твори със звуци, които се обичат.

В картините на Стефан Балтов поразява неочакваността и то до такава степен, че изисква да помълчим. Неговата фантазия е толкова богата, че е като съкровище, за което са нужни тайнствени думи, за да го ползваме. Тази му способност е дар от Али Баба, който го е научил кога да произнася „Сезам, отвори се“ и още по-важното: „Сезам, затвори се“.                                      

Проф. Радослав Радев

ГОАРТ НА 12 ГОДИНИ
В изкуството годините имат значение не в тяхната изброимост, а в наситеността им с идеи, образи, послания, родени първо в самотата на твореца преди да влязат в живота на обществото с пречистващата си сила. ГОАРТ слага дванайсетицата като знак на своята общност по-скоро като една игра на сбъдванията си, като удовлетворение от това, че след ателието идва сдружаването, изказаното в приятелски кръг, колорита влиза в анекдота и вица, композицията става пресечка точка на приятелски погледи, а линията и точката запяват в думите. В живота и в изкуството най-трудно се срещат добрите настроения, но художниците от ГОАРТ направиха от тях енергия за случването на надеждите. Има още →