Friday, May 23, 2008

пъкълът винаги съм си представяла като вид мек плат
много по-красив от всички останали
и двойно не деветорно по-мек...
там лежат много малки момчета захвърлили настрани своите велосипеди
гледайки как от небето бавно падат и се разпадат стотици
милиарди малки и големи снежанки
пазят с ръце очите си и не знаят че изобщо няма защо да се пазят
пъкълът е плат в който лежиш и няма от какво вече да те е страх
плевелите горят дъждовните капки също горят
и какво ако само едно от двете е истински доказано
----

момче с боядисано в бяло лице е застинало на прозореца без да вижда дъжда мисли
"ако всеки се грижеше вместо за канарче за камък по-студени ли щяхме да станем"
мисълта го напряга
-

закъсняла да се прибере мравчица
се брани с дъжда а сламката за кой ли път се
изплъзва от черното на гърба й

-

града е пуст
небето успокоено сияе
капка по капка водата нещо копае
мъничка дупка - тайниче
....
на безлюдна улица номер 23
стояла самотно къщата с черните керемиди
на покрива й никога не кацали птици

Wednesday, April 30, 2008

-

потоците заглавията отвръщания от същината лепкавата смъднала умора в очите
приклещени от вглеждането си лъскави мокри клепачи успокоения широки дълбоки ливади
за боси разходки в голите нощи немите птици спят в ръцете ни уморените дървета скланят глави в краката ни и почиват в тревата да ги погледаме как спят да затворим очи заедно с тях
не си спомняме не сме озаглавявали все още нищо и се наслаждаваме на мелодията която пренасяме липсата на сравнения и цялата липса на светлина е елипса е любов без нуждата от страшни вълнения и люлякови букетчета подхвърлени и галени нощем сега е друг мрак уловен в друго дихание под нов знак потоците са все така тихи все така приютяват нозете ни и ги галят с мокри тънки перца сънищата ни са сладка вода нека не бързаме да преглъщаме
устните и страните ни кадифе развързани звезди полетели към приливите
ниски малки цветя ниски малки желания гъдели близости и фантазии
картата на звездите си почива в телата ни
ела

Thursday, January 10, 2008



прилича на стар мой приятел
напомня стара надежда
в моя дървен костюм Примирение
шепна едвам чуто:
 "Татко Джузепе..."



----
а всъщност си мислим
за правилните дезориентири
и всъщност на тях благодарим
от тях сме измолили
слепотата и любовта си

и всъщност знаем
че един ден и ние
ще искаме да си построим
къща с южна тераса
без значение че ще стигнем само до страничните стълби

какво значение има навеждането от перилата
без изкачването
без дълго трупаната
болка във ставите
бръчица около усмивката

картините с бяло
картините в синьо
довереници на щастието
и единствени живи свидетели

ние сме само едно непрочетено завещание

надежда някаква
че ще дойде онзи който слага печата

законът ще утежни думите
ще позволи самотата
отнасяйки свитъка със желания

Sunday, November 18, 2007

---

в зимата на доверието
обещанието ти - чаша мляко
висяща с конец от единия край на луната
ветровита вечер
в която мен ме няма навън
живея в пуловера си
и плувам в ръкавите си
и дишам в бримката която
се спуска някъде след сърцето
или малко преди
понякога е трудно да се засече
местоположението му
радарите са изстинали и объркани

жонглирам с секундите
играя си на продължителност
едно малко момиче от едно малко видение
кръстих Доверчивост
сега се замислих дали няма да съжалявам
когато приключа любимата си глава
от най-обичната книга

да тръгнеш зимата за Париж
да се завърнеш на улица Брока
припявам си композициите на детинския ми възторг
че не създавам, а пресъздавам
и от това по-хубаво едва ли ще ми остане
:)

топла супа преди лягане
твоето обещание
е чаша мляко
разлюляна от вятъра
без да се разлее ни капка
без да се усъмня
ни най-малко
в топлината ти

Friday, October 26, 2007

по песъчливите страници на книгата
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки

не се усмихвам
това не е спомен

дали сме обещание
и сме разтопили вече печата

а сега?

още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...

Friday, August 10, 2007

в Кръжило всички сме сами
и спим до много късно
не вършим никаква работа
къщите по този край са всички обрасли
с най-упоритите зеленозъби растения
и всичко е хубаво не ти натрапва
изоставеност
като в хубавия свят където всичко е уредено
но постоянно се поправя, размества и прекроява
в Кръжило някой е станал рано
мие очите си със сълзичките на цветята
и не си казва "о, колко чисто е тук, колко е хубаво тук, о, тук природата само каква е, ах, как трябва да я пазя и да я обичам и себе си да обичам и всичко друго, ох, колко е важно да си отговорен за ставащото и неставащото, изобщо да си върха на сладоледа...или на айсберга в зависимост от разположението"
изобщо не му идват тези мисли
човекът ляга в тревата и кръстосве ръце зад главата си
насекомите правят полети и кацат на спокойното му притихнало тяло
в Кръжило лятото е дошло и зеленото е пълно с зелена кръв
и се множи ли множи
погледът е спокоен
стъпките необмислени
раните са естествени
коленете красиви и бели
ръцете са позеленели
и диви
рисуват
описват
стенописи във въздуха
с лъчи и водни струи
с очи
със очи
в Кръжило
хората имат все още
истински свои очи

Friday, July 06, 2007

и няма ветрове там

луната е кръг от дим
устните й димят
кръжа в нея
млечен къс
безтегловен

и няма съскане нито вой там
няма застинала кръв

една светлина ни остана
в която да се пробуждаме
и събираме сетивата си
без нужда от сили
и наставления

сутрин в която
ги няма спомените от бягството
и широкия празен път
сутринта след която
лежа в най-зеленото сърце на света
и прегръщам вълка допреди миг
спящ в сините невидими мрежи
на другите си очи към другите светове

без ориентири

безсловесния свят
разлива сладост от въздишките
на девствените ни гласове