Описание

"Трупа за уличен театър” стартира като социален проект за работа с улични младежи с артистични средства през Април 2005 година. Инициатори на проекта са Александър Евтимов, Иван Николов, Лилия Първанова и Цветелина Господинова. Проектът е напълно подкрепен от Център за култура и дебат “Червената Къща”, www.redhouse-sofia.org,чрез осигуряване на място за срещи с младежите и регулярна супервизия. Проектът беше финансиран от програма “Младеж” с подкрепата на “Червената къща”. В периода от началота до края на проекта 15.01-15.12.2006 година изявите на“Трупа за уличен театър” бяха включени в програмата на“Червената къща” в няколко международни срещи: фестивалът“Изкуство в безтегловност”, международна среща “Младежки креативен уикенд След приключването на този проект, инициативната група реши да отвори трупата за съмишленици и колеги, които са подкрепяли този опит и да продължи изследването чрез правене на улични акции в София за психо-социалния ефект от този вид работа. По-голямата част от новите членове са работили в проекти от международната програма “Изкуство за социална промяна” www.redhouse-sofia.org. Предстои да бъдат дефинирани по-конкретните цели, методът на работа и какво може да бъде полезното взаимодействие на новосформиралата се трупа с обществеността.Новосформиралата се трупа реализира първото си улично представление на 28.01.2008 по улиците на София.

Уличният театър и специално импровизираните представления на клоуните въвеждат конфликт с реалността. Те спомагат за повишаване на чувствителността и на актьорите, и на зрителите, когато се разклати обичайното равновесие в ритъма на ежедневието с появата на различен елемент на улицата. Резултатът е постигането на една друга рефлексия. Актьорите в тяхната игра пребивават в особено състояние на духа, което е нито реално, нито нереално и там инвестират цели, намерения и очаквания. Хората от друга страна не остават единствено в позицията на зрители на уличините представления, а напротив с неочакваната появата на клоуна на улицата, който е познат само като герой от цирка, се динамизират техните представи, очаквания и реакции. Хората най-често имат идея за клоуна като за съществото, което им предлага емоции. Този, който се подхлъзва, пада и става и се превръща в смешен или героичен пред техните погледи. Той по презумпция може да си позволи всяко действие и може да понесе на много повече изненадващи случки. Ето с тази нагласа клоунът на улицата, предизвиква човешкото въображение и фантазии и чрез тази среща се случва нещо неочаквано. Всеки ще го срещне така както иска или ще се скрие от собствената си проекция с детското съжаление, че не е успял да участва в някоя битка с него. Случките с клоуна на улицата са различни и чрез тях се отразява и животът на улицата.

С тези акции трупата търси хуманен подход за стимулиране на социални процеси, и разкрива едно поле за взаимодействие и на зараждането на процеси. Уличните представления на клоуните не са единствено проява на творческа идея сама за себе си . Артистите могат да бъдат добри посредници и медиатори в културната и социалната сфера, с умението си да отразяват контекста на живота и ситуацията, в която живеят. В играта съществува спонанност и непринудееност и достига и се разпознава бързо от хората. Защото способността на човека да играе му е присъща. Когато клоуните играят хората им партнират кой както може и иска