"Да не бъдем кльощави" - каква е тази книга?

Това вляво не съм аз, това е котаракът Мистерия, но за него след малко.

Сега за най-важното – всички мъже харесват дами, към които Творецът е бил щедър, но само някои си го признаваме. Не на тях обаче е посветена тази книга, а на храната – без нея пухкавите дами няма да са така прекрасни. Може би затова и мъжете толкова обичаме хубавото похапване и любовта ни минава през стомаха. А когато човек хапне, той става по-мек, по-спокоен, по-обичлив, душата му поляга на хълбок като един котарак и доволно мърка, а ако наоколо има друга душа, тя се отърква гальовно в нея.

В тази книга съм описал 55 лесни и вкусни рецепти за стомаха и за душата – от препечена филийка с масълце до супа гаспачо (за стомаха) и от смисъла на сутрешната закуска до смисъла на цялото това всекидневно търчане (за душата).

За кого е тази книга? За всеки, който е губил поне един приятел. Който поне веднъж си е казвал “Кога мина това време?!” Който поне веднъж е плакал. Който поне веднъж е правил голям компромис. Който поне веднъж е вършил глупост. Който поне веднъж е бил щастлив просто така, защото е жив. И за всеки, който не е познал всичко това.

А снимката на котарака Мистерия поставих тук, защото той много по-добре от мен знае как да бъде в равновесие със себе си.

* * *

Тази книга не е безплатна. Книгата може да се разпространява свободно (можеш да свалиш книгата във формат pdf или fb2), но за прочитането й е редно да се заплати минимална цена. (Защо е редно да се плати за книга съм се помъчил да обясня ТУК). Подробности ТУК или на www.e-knigi.net

Използваните снимки са public domain и са публикувани в freeimages.com.

Части от текстовете могат да се публикуват свободно ако се постави връзка с ясно указан източник и автор, например така за публикуване в Интернет:

“Да не бъдем кльощави” от Весел Цанков

Или така за публикуване на хартия:

взето от www.veselbg.blogspot.com/

Публикуване на цели текстове в комерсиални сайтове или на хартия става след писмено разрешение.

За връзка с мен използвай формата по-горе вдясно.

Приятно четене и добър апетит.

"Да не бъдем кльощави" - съдържание

___Текстове___

• Вместо ордьовър • Нискокалорийно меню • Като сме в задръстване да не сме задръстени! • Ах, тези баби! • Кой не е спазвал диети? • Красиви и вкусни • На чаша кафе • Закуска в леглото • Разнообразието• Как се дроби попара • Известните • Грешката е вярна • Чисто и просто • Вкусни фестивали • Като по книга • Доброто старо време • За трудно увиращите глави • Жега! • Чудеса • Шведска маса и други северни красоти • Бал с маски • Дивото зове • Отшелническа супа за душата • Пазете старите готварски книги • Пиперът на щастието • Намажи-захлупи филийка • Коледа • Огън и лед • Нова година отминава, хапването продължава • Кулинарните форуми • От пиле мляко • На пълен стомах по-добре се мисли • Лудостта на зайците • Нещо в плик • Ритай топка, карай лодка • Здраве да е • Грам, стотинка, сантиметър • Нагоре, нагоре... • Големи козунаци • Още може • Мариновани краставици и други предизвикателства • Ваканция • А някой кара колело • Слънце грее, дъжд вали • Светът е малък • И кралете се хранят • От Пекин към Лондон • Като катеричките • Усеща ли се или не се усеща? • Кулинарите не броят пилци • Спокойствие и здрава храна • Рицари без броня • Кароши и други стресове • Стражари и апаши • Носталгично меню • Много бавен бобец

___Рецепти___

• Шейк за „добро утро” • Сандвич със сварено яйце • Залчета в царска туршия със зехтин • Как се запарва зелен чай? • Хем маска за лице, хем първо, второ и десерт • Кафе от кафемашина • Как се поднася закуска в леглото? • Филийки с моцарела • Попара • Извара с печена чушка ала Джулия Робъртс • Айрян по турски, ама побългарен • Пиянска яйчена салата • Пилешки бутчета с много чесън и бира • Печена риба ала Бай Ганьо • Зеленчукова вечеря, лесно смилаема • Задушени зеленчуци • Боле • Пилешки кюфтета с кашкавал • Дребни шведски кюфтенца • Моркови с текила • Чесново-лучени сандвичи • Отшелническа чорба от боб и леща • Бабините катми • Картофи по индийски • Сандвич с лук ала Хемингуей • Горещи кестени • Фламбиран банан • Печена луканка • Цедено кисело мляко със сладко и смлени орехи • Древноримска шарена сол • Пържени филии по кубински • Сандвич с краставица • Сандвич в плик • Циганска баница • Препечена филийка с масълце • Филийки с чесново масло • Филия с масло и сирене • Зелена салата • Агнешко бутче във фурна върху чесново легло • Мариновани краставици • Филия с лютеница и сирене • Лимонада от лимони • Как се прави сандвич? • Гаспачо • Млечен шейк ала Елвис • Английска закуска • Туршия „арамия” • Две салати с цвекло • Солени палачинки • Филия с мед и масло • Попарен банан с обикновена бисквита • Шоколад • Яйца по бургундски ала Ниро Улф • Локум с обикновени бисквити • Много бавен бобец

Вместо ордьовър

В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник води сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”. Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”. Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвам по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така…” Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.

Дивото зове

Къде се оцелява по-лесно – в града или сред дивата природа?

Да оставим града, така или иначе ден след ден оцеляваме в него, нека сега да насочим кулинарното си внимание към дивата природа.

Ако вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката и попрочетем нещо, ще разберем, че традиционната представа за прехранване сред природата е свързана с трънки и глогинки, млада букова шума, диви ягоди и малини, див чесън и левурда, разни гъби, круши дивачки, а също и с кръвожадни занимания като лов и риболов. Добре, но може ли градското чедо да оцелее с това? Ще съумее ли кашкавал туристът, нека не подминем този кулинарно-туристически термин, обозначаващ човек, който ходи на екскурзия от дъжд на вятър, ще успее ли той да се конкурира, както е според литературата, с харамиите за младата букова шума, с мечките за малините, с ранобудните баби за левурдата и дивия чесън, с гъбарите и най-вече с ловджиите и риболовците? Не, категорично не!

Ала обречено на глад ли е градското чедо сред дивата природа? Ако природата е българската, отговорът отново е не, категорично не.

Не съм имал възможност да бродя подробно из чуждестранна дива природа, обаче българската е някак урбанистично дива. Прекалено цивилизовано дива. Навсякъде следи от човешката дейност. И да кажеш, че това са безброй указателни табели, екопътеки и заслони – не, те не са чак толкова много, обаче отпадъците са навсякъде. Българската дива природа така е засипана с боклуци, че който и да е човек може да оцелее без проблем в нея. Как става това? Лесно. Човекът събира изхвърлените хартийки, също изхвърлените метални консерви и алуминиеви кутийки, разни бутилки, нарамва колкото може да носи и ги предава в най-близкия пункт за вторични суровини. С получените за тях пари си купува храна в някой супермаркет или може би мол, ако е сноб.

Има хора, които мечтаят нашата природа да е чиста. Чудят се как да стане това. Засега пътят е само един – човек да се държи цивилизовано. Ако всички се държат цивилизовано, не може пространството около нас да не стане цивилизовано.

Знам, това е трудно. Много по-лесно е човек да се държи като окупатор във вража държава. До какво води това отношение знаем. Нека да опитаме и другото.

И тогава българската природа ще покаже красотата си изцяло. Тогава ще бродим из нея възхитени, а като се уморим от бродене, ще поседнем и ще похапнем сандвич, сега ще ви кажа какъв точно ми се струва много подходящ – обиколих моите любими кулинарни места в Интернет и открих рецептата за чесново-лучени сандвичи, публикувана е от една жена на име Диана Мичева. Как се приготвят те:

Две-три супени лъжици масло или маргарин се размекват и се разбъркват хубаво с половин кубче бульон – в зависимост от това какъв е бульонът, сандвичите ще имат един или друг вкус, в маслото се добавя също малко чесън на прах и малко горчица. С тази смес се намазват препечени филийки и се гарнират отгоре с лук, според мен за предпочитане е воден лук, смачкан със сол и оцет.

Виждате каква лесна и звучаща вкусно рецепта е предложила Диана Мичева, а като знаем, че Диана е богинята на лова, значи няма начин тези сандвичи да не са подходящи за бродника сред дивата природа. Но и да ги изядете у дома или пък на пейка в парка, пак не е грешка, пак ще е вкусно.

И не забравяйте – винаги правете един сандвич повече, отколкото ви трябват на вас. Той е за човека, когото ще почерпите – не толкова със сандвич, колкото с усещането, че някой е помислил за него…

Снимка © asifthebes

Много бавен бобец

Кой тип хранене избирате – бързото или бавното?

Хайде сега да кажем добри думи за бавното хранене. Въпреки че явно сме страшно забързани – това личи по факта, че сме доста напред в консумацията на бързи храни – нека да откраднем няколко минути за бавното хранене.

Един от символите на бавното хранене е бобът – боб увира бавно и подробно за да стане хубав. Нещо повече – бобът трябва предварително да се накисне за 24 часа в студена вода, за да омекне. Затова да не губим време, да накисваме половин килограм боб веднага, според някои капацитети, сред които е и моята съпруга кулинарната вакханка Верина, във водата трябва да се сложи и малко сода за хляб.

Носталгично меню

В детството си какво закусвахте – филия с лютеница или циганска баница?

Аз предпочитах лютеницата. Полятата с олио филия някак си не ме привличаше. Години по-късно открих чудесния вкус на брускетите, но сега думата ни не е за тях, а за култовите храни от нашето детство.

Лютеница тогава имаше три вида – домашна, която е неописуема, понеже колкото домакини, толкова и рецепти за лютеница, вторият вид беше лютеница “момиченце” и лютеница “хорце”. На етикета на лютеницата “момиченце” имаше снимка на момиченце с омазана с лютеница уста – така става, когато човек с апетит хапва дебела филия, намазана щедро с лютеница. По всеобщото мнение “момиченце” беше по-вкусната лютеница. На етикета на лютеницата “хорце” имаше рисунка на хоро, обаче танцьорите не бяха с омазани усти, тоест дори и те не хапваха от своята лютеница, та какво да кажем за децата.

Стражари и апаши

При игра на стражари и апаши коя роля избирахте – на стражар или на апаш?

Аз пък все исках да съм апаш. И другите деца, с редки изключения, все искаха да са апаши. Забелязвам обаче, че с напредването на годините предпочитам стражарите. Не, че стражарите предпочитат мен, като чета новините, виждам, че стражарите у нас предпочитат апашите, с тях си играят на гоненица, но все пак нека знаят, че има някой, който предпочита тяхната позиция, не конкретно позицията на нашите стражари, но позицията на закона по принцип, която в нормалните страни е по-добрата.

Кароши и други стресове

Сполетявал ли ви е постпразничен стрес?

Постпразничният стрес е страшно нещо, даже онзи ден учени предупредиха за него, няколко дни си почивал и след това отиваш на работа – за организма това е страшно. Така лесно можем да стигнем до кароши. Що е то кароши и има ли то почва у нас ще стане дума след малко. Сега за друго – за стреса.

Такъв е животът, че направо сме потопени в стрес. Стои си човек или си седи, никому нищо не прави, кротува си и изведнъж нещо или някой го стресне. Дали ще е от новините или от ближния – стресът винаги намира начин да се промъкне. Между другото, дългата почивка също е някакъв стрес. Представете си – тичал си като куче, теглил си като вол, товарил си се като магаре от сутрин до вечер и изведнъж хоп – няколко дни пълна почивка. Първият ден организмът се радва, почива си, на втория ден започва да чувства смътна тревога, третият ден си е направо стресиращ, организмът се чувства не на мястото си и четвъртия ден, да не говорим за петия – всичко това си е жив стрес. Добре, обаче на сутринта на първия работен ден будилникът звъни, часовникът започва да цепи секундите и организмът се стряска, тъкмо някак се е приспособил към почивката, хайде пак да хуква в делничният галоп. Някак е нехуманно.

Рицари без броня

Българските мъже могат ли да гледат деца или не могат?

Могат и доказателство за това е филмът “Рицар без броня”.

Да си спомним отношенията между героя на Апостол Карамитев и героя на Олег Ковачев. Страхотни, като по учебник. Е, има една сцена, където вуйчото без каска вози с моторетка детето без каска по “Раковска”, но тогава беше така, каските не бяха задължителни. Има обаче една подробност – вуйчото се грижи за своя племенник едно денонощие. Може би затова всичко е така хубаво? Как ли щяха да изглеждат нещата, ако този български мъж трябваше да се грижи за детето години наред, цял живот? Но за това можем само да гадаем, то би могло да е тема на друг филм, а “Рицар без броня” бе посветен на друго.

Усеща ли се или не се усеща?

Това с новите метеорологични сводки, дето температурата е 9 градуса, ама се усеща като 7, усещате ли го и вие?

Аз лично го усещам, ама не съвсем както е в сводките.

Да ви кажа честно, цялата работа не е в сводките, ами в състоянието на човека. Както се казва, зависи на какво дередже си.

Случвало се е: зима, студ, дърво и камък се пукат и изведнъж попаднеш на една от тези сергии, дето продават греяно вино и печена наденица, точи се червено вино, пуши скарата, а наоколо винаги има по някой, дето хич не усеща студа, ами лапа наденица, пие вино, разгърдил се е чак и снежинките се топят със съскане по гърдите му. В такива моменти минус 5 градуса се усещат като плюс 29, дори и топлинен удар може да получи човек, ако прекали с червеното вино.

Спокойствие и здрава храна

Кое е по-важно – спокойствието или здравата храна?

Важното е да не забравяме магическата формула – спокойствие и здрава храна. И двете трябва да ги има. Спокойствие на гладен стомах няма. Или да си сит, но с разбити нерви – пак не е добре.

Хилядолетният опит на нашия народ повелява – спокойствие и здрава храна. И затова живеем така. Не зная друг народ да има такава поговорка. Затова другите народи живеят иначе. И някой като се оплаче – защо, като каже, защо живеем така, как може такава арогантност, как може такова крадене, защо България е европейска държава само на хартия, докога – аз винаги се сещам за златното правило спокойствие и здрава храна.

Кулинарите не броят пилци

Броите ли пилци наесен?

Наесен пада голямо броене на пилци. Порових из вестникарските заглавия, из интернет сайтовете и из интернет форумите и открих огромно броене на пилци. Ето малко от откритото, подредено по популярност:

“Пилците се броят наесен, кондензаторите също” – във форум на компютърджии някакъв човек се оплаква как му изгорели шест кондензатора на дънната платка.

“Пилците се броят наесен” – заглавие в новинарски сайт над коментар за събитията в Ирак.

Като катеричките

Приготвяте ли зимнина?

Ние с жена ми се отказахме от тази работа като от-мина жан-виденовата гладория и спряхме да тъпчем фризера и да варим вкусна домашна лютеничка. Сега по магазините има всякакви вкусотии, като според някои експерти често пъти те излизат по-евтино, отколкото човек сам да си ги приготви.

От друга страна сам да си го приготвиш си е друго, вкусът е по-друг. Важното е да не си принуден да правиш зимнина заради единия гол живот, а за удоволствие. Защото по света също правят зимнина. Да вземем добрата стара Англия. Мис Марпъл, героинята на Агата Кристи, не само разкрива престъпления, но и приготвя домашни сладка, има и общоградски и общоселски изложения, на които домакините се надпреварват коя е приготвила по-хубаво домашно сладко. Това е част от английската традиция.

Между другото, зимнината ни родее с Великобритания. Не самата зимнина, защото видът й и причините за приготвянето й тук и там са различни, а актът на приготвянето – година след година, дядо ми и баба ми са правили зимнина, аз също ще правя зимнина. Може би това е вековната българска традиция, която се е запазила до днес и ще пребъде? Това е важно, защото традициите са важни, те са основата на държавата.

От Пекин към Лондон

Гледахте ли церемонията по закриването на олимпиадата в Пекин?

И аз я гледах. Пищна работа. Също като китайската кухня – феерия от вкусове, миризми, цветове и въображение, става дума за китайската кухня, пък и за закриването на игрите. Смело мога да прогнозирам, че тържествата на следващите олимпийски игри, които ще бъдат в Лондон, няма да са така пищни. Добрата стара Англия не си пада по пукотевиците, въздържани са англичаните и съм сигурен, че те добре знаят как трябва да живеят и затова Великобритания си е Великобритания и паундът си е паунд. Китай е източният тигър, който все повече е световен тигър, а Великобритания е европейският дъб, който все така си е и световен дъб.

Разликата между двете страни много добре личи и в техните кухни.

И кралете се хранят

Ядете ли пасти?

Значи имате място на барикадата. Човек и да яде пасти, и да не яде пасти, все има място на барикадата, само че от различна страна. Да припомним каква е връзката между пастите и барикадата – когато народът тръгнал гневен да превзема двореца й, Мария-Антоанета попитала “Защо се бунтуват тези хора?” Отговори ли й, че нямат хляб, тогава кралицата казала “Като нямат хляб, да ядат пасти!” Мъдро от кралска гледна точка. И достатъчно за ешафод от народна гледна точка.

Но да оставим този тип крале, ние сме парламентарна република и ни интересуват други крале, примерно на музиката, като кралят на фолка Азис например, представям си какво яде този човек, но дори и не си направих труда да проуча диетата му, защото ние сме по-така хора и по-добре да се занимаваме с краля на рокендрола Елвис Пресли.

Светът е малък

Кое е най-българското ястие?

Обикновено се казва, че е бобът. Добре, обаче бобът е родом от Южна Америка и идва в Европа с Христофор Колумб. В Европа, тоест у нас, бобът става популярен към края на 16 век. А преди това какво сме яли?

Специално в тези 111 000 квадратни километра от Европа, които населяваме ние, са се яли някакви каши, някакви грухани зърнени култури, които после са се варили, също яло се е и месо. А яйцата например българите сме започнали да ядем след Първата световна война, преди това никой не е помислял да изяде наведнъж две-три яйца, от които биха се излюпили две-три кокошки, с които пък може да се нахрани цяла голяма фамилия.

Слънце грее, дъжд вали

Знаете ли кога се жени мечката?

Според народния израз когато грее слънце и вали дъжд, значи мечка се жени. Не зная откъде идва това обяснение. Може би защото мечката е едновременно груба и весела. Нещо като китайската люто-кисела супа – хем е адски люта, хем продължаваш да ядеш, защото е много вкусна. Също както любовта, която е едновременно болка и наслаждение. Но да се върнем на дъжда и слънцето.

Напоследък бях решил, че страната ни се е изместила към тропиците. Сутрин грее слънце, следобед вали дъжд като из ръкав. Много неудобно, даже жестоко. Човек тъкмо е приключил работа, преодолял е безкрайните улични задръствания и вместо да излезе за един час до парка или поне до близката градинка, той виси вкъщи и слуша шума на пороя отвън.

От друга страна вечер човек е уморен. Цял ден е блъскал, после чистилището на градския транспорт и на уличните задръствания и вместо да си почине, ще ходи в парка. Обаче който е преодолял себе си и го е направил, знае че това е почивка. Различна от почивката пред телевизора. Не е нужно да се правят особени спортни постижения, една кратка разходка по алеите, пък дори и само чаша бира с някое кебапче в близкото капанче под дърветата са си почивка отвсякъде.

А някой кара колело

Харесвате ли велосипедите?

Много хора харесват велосипедите, но малко ги карат. Сякаш всички предпочитат тяхната четириколесна алтернатива, автомобилите. Ако се вгледаме в преминаващите автомобили, а това не е трудно, поради задръстванията те се движат удобно бавно, ще видим, че обикновено във всеки автомобил се вози един човек, тоест автомобилът е нещо като голям велосипед. Човек се пита разумно ли е двутонен джип с двигател 300 конски сили да се използва за превозването на един човек, та бил той дори и най-луксозната мутреса? Разбира се, че не е разумно, но то кое е разумно в нашия живот, та и придвижването ни да не е безумно?

Ваканция

Вярна ли е поговорката “Човек се учи докато е жив”?

Сетих се за нея покрай ваканцията. Първо излизат във ваканция най-малките ученици, после излизат във ваканция по-големите ученици, а след това и най-големите ученици. И щом човек се учи докато е жив, редно е да излезем във ваканция и ние, дето се учим след училището, учим ли се, значи и ние сме ученици, а щом сме ученици, полага ни се ваканция. Не говоря за годишната отпуска, тя е нещо друго, тя стига човек да отиде за малко някъде на почивка или да прескочи до село за да копае някакви лехи, обаче истинската ваканция е нещо съвсем друго.

Спомням си какво беше ученическата ваканция. Който имаше село, отиваше при баба и дядо на село. В града оставахме съвсем малко деца и по цял ден скитахме в търсене на приключения. Къде можеше да откриеш приключения в града по онова време? В парковете, по улиците, във вътрешните дворове между жилищните кооперации.

Мариновани краставици и други предизвикателства

Един малък тест – с майонеза или без?

Какво е точно тълкуванието на този тест аз не зная, но се сетих за него покрай “Дърво без корен” на Николай Хайтов. В него героят, на стари години откъснат от селото си и пресаден в града, се оплаква на разказвача, че снахата каквото и да сложи на масата за ядене, полива го с майонеза, видяла в Германия, че така ядат, купила си машинка за майонеза и сега телешкото, свинското, сармите – всичко с майонеза. Както виждаме, налице е последица от сблъсъка на българина с европейската кухня и, съответно, на традиционната българска кухня с побългарената европейска. Но за това подробности след малко.

Сега да видим каква е традиционната българска кухня. Особено правдиво я описва Иван Хаджийски, но тъй като описанието му е твърде пространно, ще избера един откъс за свинските пържоли по Коледа: “сега вече всяка сутрин, всеки обед и всяка вечер имаше свински пържоли – пише Хаджийски. – Но какво разбирате вие от вкуса на свинските пържоли, щом можете да ги ядете всяко време?” И допълва: “Трябва цял месец пости да сте яли клин чорба и боб, та на Коледа не с апетит, не с глад, а с устремност на всяка клетка от тялото да се нахвърлите върху пържолите, за да можете наистина да изпитате силата на техния примитив”