ПИКСЕЛ: Съвсем кратък увод

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

Написах този роман през 2003-2004 година. Бях впечатлен от “Матрицата”, но също и от “Дон Кихот”, “Полет над кукувичето гнездо”, “Кинг Кримсън” и Хундертвасер.

Половин година го обмислях и трупах бележки, една година го писах.

През 2005 година романът спечели трета награда на конкурса “Фантастика през 100 очи” на издателство “Аргус”.

През 2007 година реших, че докато чакам издаването на романа на хартия, мога да предоставя на читателите вариант във вид на е-книга.

Заглавието на романа е “Пиксел 1D4C00″. Един ден обаче си помислих “А как някой читател ще произнесе това заглавие, за да поиска книгата от продавача в книжарницата?” и махнах трудното. Пък и ”Пиксел” звучи като име на фолк певец, вероятно бисексуален, а това е добре от гледна точка на е-бизнеса…

Романът може да се прочете тук онлайн или да се свали в два формата – pdf или fb2. Романът може да се разпространява свободно, но за прочитането му е редно да се заплати минимална цена. (Защо е редно да се плати за книга съм се помъчил да обясня ТУК.) Подробности как да се плати има ТУК или на www.e-knigi.net

Благодарности на пopyчиkPжeвckий от форум “Фантастика” на clubs.dir.bg за вещото коригиране на текста на песента “REM I Love You”.

Статистика и кратък анализ на първите 40 дни разпространение на романа в Мрежата може да се прочете ТУК.

Приятно четене.

ПИКСЕЛ: Първа част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

 

Докато колегата му попълваше стандартен доклад, патрулният от AntiVirus Realtime Auto-Protect System огледа подробно мъжа и си каза: "Този тип явно е голяма работа".
    И беше прав.
    Костюмът му бе "Jovani".
    Ризата му бе "Lake".
    Вратовръзката му бе "Smith".
    Обувките му бяха "El Macho".
    Чорапите му бяха "Mr Sock".
    Дупката в тила му бе от "Colt Peemaker".

 
    На заден план стояха няколко едри мъжаги в сигналножълти непромокаеми гащеризони и наблюдаваха шефа си. Той бе коленичил върху Тръбата и я оглеждаше така внимателно, сякаш търси къде да я целуне. Сцената бе изпълнена с предчувствие за скорошно чудо.
    На преден план бе русата репортерка, също с непромокаем гащеризон, стоеше й страшно секси (за който си пада по такива маскаради). Тя държеше микрофон, гледаше напрегнато в обектива на камерата и говореше бързо, сякаш за последно:
    - Съжителството на повече от три милиарда души в един многоетажен град поражда страшно много проблеми. Противно на общоприетото мнение обаче, основният от тях не е изхранването на хората, а последиците от него. Да се чудим ли тогава защо водопроводчиците държат като с гаечен ключ съвременните градове и човек не може дори една вода да пусне извън одобрения от тях график? Можем да ги мразим, можем да измисляме вицове за тях, можем да ги презираме, но водопроводчикът си е ВОДОПРОВОДЧИК, особено след общата им стачка, известна като Вонящата седмица...
    Big Boss деактивира виртуалния си компютърен екран и се отпусна във ваната.
    Шефът на водопроводчиците в Града бе умен човек. Можеше да има всичко, но се ограничаваше с позволеното. Творчески, разбира се. Например той се наслаждаваше на лоялната към Призива за опазване на питейната вода седмична вана за управленския персонал всеки ден и въпреки това съвестта му бе чиста, защото твърдо бе решил след време да компенсира преразхода. Според изчисленията му заради днешното къпане ще трябва да се лиши от полагаемата му се вана след 215 години, 7 месеца, 3 седмици и 5 дни и всичко ще е наред с Призива, а това, че средната продължителност на живота е 97 години бе нещо извън него.
    Той загриза контрабандна репичка - не за друго, а за да я унищожи.

ПИКСЕЛ: Втора част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

   

Събуди го парчето "You Break My Display" на Lora Byte. Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и изгледа края на клипа. Беше на 68-о място в класацията "100 от 1000". Плъзна курсора по списъка и откри любимото си парче "Click It, Baby!" от албума "Divided by Zero" на групата "Divide Overflow". Беше на 17 място. Той наду звука до дупка, минимизира целия виртуален компютърен екран и стана.
    Взе пакетче с влажна кърпичка, на опаковката пишеше "Съдържа 30 милилитра трикратно пречистена вода, кожата ви има нужда точно от това". Изтри лицето си като вдъхваше дълбоко освежаващия аромат на синтетична мента.
     Според последните препоръки съобразно с Призива за здравословен живот и във връзка с Призива за опазване на кислорода, одобрени от Управителния съвет, за низши държавни служители като битове, байтове и пиксели най-подходящи са физически упражнения в продължение на не повече от 5 минути на ден с учестяване на пулса до не повече от 90 удара в минута. Тази сутрин 1D4C00 направи обичайните 30 лицеви опори и 50 коремни преси, разпределени в групи по 10 с 20-секундни дихателни упражнения между тях.
    Докато изтриваше тялото си с освежаваща кърпа ("Екстрактът от жлезите на испански бик прави мъжа неустоим!"), се огледа в огледалните врати на гардероба. За съжаление мускулите му не бяха достатъчно масивни, но затова пък релефът им бе повече от задоволителен.
    Максимизира виртуалния компютърен екран и отвори прозореца на сигнално-охранителната уредба. Набра кода за отключване на хладилника. Доближи окото си до сензора на вратата и системата сканира ретината му. На екрана се появи съобщение "Хладилникът е отключен. Приятна закуска. Опитахте ли вече новите хапки от аерирано говеждо "Задушен рай"?"
    - Не и нямам намерение да ги опитвам - измърмори 1D4C00 и закуси с пилешка пържола и 300 милилитра пречистена вода.
    Последната глътка сипа в саксията с трева. Въпреки че Призивът за опазване на растителността позволяваше отглеждането на всякакви неядливи растения, съобразно с Призива за опазване на питейната вода повечето хора държаха у дома мухъл, плесен или най-много мъх.  Тревата също се вместваше в нормите, но на нея не се гледаше с добро око, защото е прекалено сочна, току-виж някой се изкушил да я опита, а хапнеш ли веднъж зелено, ще ти се прииска да опиташ и маруля, после краставица, после домат и край, оттам-нататък връщане няма, пътят е единствено и само към клиниката за лекуване на безнадеждно пристрастени. 1D4C00 веднъж сдъвка тревичка, но не му хареса.
    Пикселът взе кутията с клечки за зъби. Не, че толкова имаше нужда от клечка, колкото искаше да види каква ще му се падне. Бръкна напосоки. Върху дръжчицата на клечката имаше удивителна. "Внимавай"? Или може би означаваше "Има да се чудиш"?

ПИКСЕЛ: Трета част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

   

Нищо не го събуди. Просто отвори очи.
    Намираше се в голяма стая, върху твърдо легло, застлано със зверски кожи. Подът бе покрит с малки правоъгълни парчета блестящо дърво. Край стените стояха високи библиотечни шкафове от тъмно дърво, наблъскани с книги. На едната стена имаше мраморна камина, в която жизнерадостно гореше голям пън. В средата на стаята стоеше дълга дървена маса, отрупана с компютри, каквито пикселът бе виждал само в много стари научно-фантастични филми. Единият край на масата бе разчистен, там имаше изящно шише, по което играеха отблясъците от няколко запалени свещи, три порцеланови чинии с оглозгани кости, парчета хляб. Край масата на дървени столове с резбовани крака и високи облегалки седяха командосът от джипа, възрастен мъж с дълга бяла коса и красива брада и строен чернокож младеж в прилепнал по тялото сребрист гащеризон. Мъжът и сребристият пиеха виното си във високи кристални чаши, якият с маскировъчната униформа сърбаше от тенекиено канче с дръжка.
    Възрастният стана и тръгна към леглото. Бялата роба хармонично падаше около тялото му и почти докосваше пода. Якият го следваше плътно отзад, взирайки се недоверчиво в пиксела.
    Спряха край леглото. 1D4C00 гледаше покрай тях към сребристия.
    - Господи, ти ли си?! - каза пикселът.
    - Не - усмихна се онзи, - не съм Господ.
    - Глупости! - 1D4C00 седна в леглото - Пиксел 1D45C3, ти ли си това?
    Беше готов да се закълне, че е той.
    - Това е Шефа - каза възрастният. - А пък аз съм хакерът дядо Матей.
    Според него бе 1D45C3. Само дето е по-млад. И много отдавна не си е бръснал главата. Колко отдавна? Месеци поне. Обаче 1D4C00 не го е виждал от десетина дни. Колко дълго бе спал в тази стая?!
    - Откога съм тук?
    - От около пет часа.
    Значи това е Шефа.
    - Има два начина да те изключим от Сървъра - каза хакерът. - Ако си пъхнеш главата в микровълновата фурна и я включим за три минути на пълна мощност, мозъчните ти клетки ще се разрушат и Сървърът няма да може да ги чете и да записва данни в тях.
    Пиксел 1D4C00 веднага избра другия начин.
    - За другия начин ни трябват малки пинсети... - дядо Матей отиде до масата и заровичка сред нахвърляните в пластмасова кутия от сухо мляко инструменти. - С каквито обаче не разполагаме, понеже са счупени.
    Той се върна при леглото, хвана с лявата си ръка пиксела за брадичката, а с дясното си кутре заровичка в ухото му. Сребристият застана до него и с интерес гледаше какво става. 1D4C00 болезнено изви очи към ухото си.
    - Не мърдай... - хакерът изчопли миниатюрната раковинка. - Ячко, я ми подай от инструментите най-малката ножичка.
    Маскировъчният извади от джоба си швейцарско ножче и отвори ножичката му.
    - Тази е малка, дядо Матей, ама е много яка!
    Хакерът клъцна миниатюрния кабел и светът с гадно изпукване стана черен, след което пак се появи, трептейки.

ПИКСЕЛ: Четвърта част

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2

   

Събуди го парчето "RAM and TSR" на "Administrator's Child". Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и се загледа в клипа.
    Изведнъж седна в леглото и деактивира виртуалния си компютърен екран. Огледа се.
    Намираше се в голяма стая, цялата в бяло. Пипна стената до леглото - беше мека, явно бе покрита с нещо. На тавана имаше луминисцентна тръба в метална мрежичка. На стол в средата на стаята седеше скенер 1D4C00 и ядеше с клечки китайска храна от пластмасова кутия.
    - Здравейте, пиксел 1D4C00! Надявам се, че сте възстановили силите си?
    1D4C00 бръкна с пръст в ухото си и вместо омотания с изолирбанд прерязан оптичен кабел, напипа раковинката на персоналния комуникатор. Освен това беше със синя псевдопамучна пижама.
    - Желаете ли пиле в сладко-кисел сос?
    Скенерът бръкна в пластмасова торба, поставена на пода до стола му и извади кутия и клечки. Стана и отиде при леглото.
    - След като специалните части ви спасиха на покрива, спахте малко повече от двайсет часа и сигурно сте прегладнели.
    Носът му бе изпълнен с магнетичния аромат. Скенерът сигурно знаеше, че пилето в сладко-кисел сос му е една от любимите китайски манджи.
    Пое кутията и я отвори. Като дух от бутилка изскочи облак невероятна пара и облъхна лицето му. Пикселът взе клечките и започна да се храни.
    Скенерът се върна на стола, взе от пода кутията си и също заровичка вътре с клечките си.
    Пилето бе крехко като пеперудено крило. Медът бе точно толкова, колкото повелява съвършенството. Лимоновите резенчета бяха тънки и полупрозрачни като китката на фея.
    - Купих го от ресторантчето на Ченг 108 - каза скенерът с пълна уста. - Проверено място. Ченг 108 готви много по-добре от Ченг 107 и Ченг 109.
    1D4C00 размърда предпазливо рамене. Гърбът го болеше, но по-скоро като натъртен, отколкото като прострелян. А доколкото си спомняше, на покрива го уцелиха поне три куршума...
    - Всички китайци готвят страхотно - разсъждаваше скенерът. - Обаче някои готвят като богове. Ченг 108 от шепа ориз, кожен колан и някоя и друга китайска гъба за секунди прави романтична вечеря за двама. Предполагам, че си е продал душата на дявола, по-разумно обяснение за кулинарните му способности не мога да измисля.
    Почувства болезнена жажда.
    - Мога ли да помоля за малко вода?
    - Разбира се! - скенерът извади от плика 200-милилитрово шише, изчака пиксела да остави кутията на пода до леглото и му го подхвърли.
    1D4C00 успя да улови шишето. Изгълта водата на две глътки.
    - Дали има още?
    - Има, но по-добре недейте. Малко храна, малко вода, сега трябва да полегнете и да си почивате.
    Пикселът отметна завивката.
    - Мога ли да стана?
    - Доколкото ми е известно, за това няма нито медицински, нито юридически забрани.
    1D4C00 спусна крака от леглото и стана. Веднага му се завъртя главата и седна обратно.
    - Според лекарите действието на упойващите куршуми отшумява в рамките на 24 до 48 часа. Препоръката им е в това време да лежите.
    - Къде съм?
    - В Recycle Bin.
    - Защо?