Сега

Показват се публикациите с етикет Коледната песен на местния идиот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Коледната песен на местния идиот. Показване на всички публикации

12 ноември 2011

Местният идиот отново действа

В "Коледната песен на местния идиот" отново се срещаме с някои от героите, познати ни от романа "Блогът на местния идиот", но този път най-важна е ролята на звездочелото прасенце Вихрогон. Благодарение на него и на любовта, а най-вече на това, че по Коледа добри чудеса се случват дори и на идиоти, политикът наречен Фюрера е спасен, наемните убийци са заловени и зад завесата на падащите снежинки местният идиот получава съвършения подарък от съвършената жена.

"Коледната песен на местния идиот" е замислена и реализирана като е-книга, изданието на хартия е в ограничен тираж, няма да се продава в книжарниците и може да бъде поръчано само тук.
За съжаление хартиеното издание на книгата свърши!

Прочети е-книгата онлайн.

Основни действащи лица в продължението на сагата

Местния идиот - недоунищожен висшист и т.н. (за подробности виж Цанков, Весел. Блогът на местния идиот, С.: Сиела, 2011. 115 с.)
Монахинята - съвършената жена, направо богиня с главна буква и разкошни гърди, сиреч Богиня ( . )( . ), а инак - вдовстваща мутреса (пак там, стр. 19)
Дядо Огнян Огнянов Огнянов - син на Огнян Огнянов Огнянов и внук на Огнян Огнянов Огнянов, селски неформален лидер (пак там, стр. 20)
Онан Огнянов Огнянов - син на Огнян Огнянов Огнянов и внук на Огнян Огнянов Огнянов, на дядо буквичката (пак там, стр. 21)
Доктора - получил по линия на реституцията сградата на лудницата в селото, понастоящем кръчмар (пак там, стр. 14)
Докторицата - съпруга на Доктора (пак там, стр. 14)
Бонка - кметица на селото, според самия дядо Огнян за нея е написана онази част за кметицата и сапунисването в хита "В селската баня" (пак там, стр. 20)
Говедовъдът инженер Ганчев - след краха на бизнесплана му за отглеждане на добитък остава единственото говедо във фермата си (пак там, стр. 37)
Мико Резачката - пребродил необятните дървесни простори на Коми АССР, днес разнася из селото бензинова резачка за дърва (пак там, стр. 31)
МАРА - 100-процентова жена, способна за 24 часа да заколи и разфасова 150-килограмово прасе (пак там, стр. 86)
Живко - 100-процентов мъж, с един бъбрек (пак там, стр. 24)
Джон О'Хара - американски мисионер, посветил се е да убеди българите да копаят кладенец поне на метър от градинския клозет и обратното (пак там, стр. 14)
Фюрера - политически лидер, депутат, тепърва ще го разберем какъв е, що е
Стар, мъдър циганин, малки циганета, проститутки, сводници и други - роми от циганската махала (пак там, стр. 25)

До тук в сагата за местния идиот

Захвърлен от живота в едно село, което все още е рано да назовем, този недоунищожен висшист и страничен продукт от жизнените процеси в големия град естествено става местният идиот. Оттук до блогърстването крачката е една и той я прави като започва да описва в offline режим върху случайни хартии и картони с огризки от моливи какво е видял из селото със своя луксозен китайски бинокъл. Някои от наблюденията му, обнародвани в романа "Блогът на местния идиот", издателство "Сиела", 2011: разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, любовта на Джалма и Албен, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, превръщането на селяните в граждани, сиреч човеци осъзнати и готови да се борят за правата си, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, убийството на Джалма, разкошното тяло на мутресата по прякор Монахинята, убийството на силовия бизнесмен по прякор Монаха, отпътуването на мутресата по прякор Монахинята.

Прочети "Коледната песен на местния идиот"

Тихо, тихо, много тихо.

Снежинки като американски пуканки се юрнаха към земята. Спускаха се устремно като парашутни командоси, първите се стапяха, идваха следващите, после пак и пак, докато желанието на земята да се съпротивлява изстина и снежинките постепено я чаршафосаха. Чисто и меко като бузите на баняна висшистка.

Снегът на спомена валеше над Монастира. Оттук замина моята любима, тук я чаках да се завърне.

Смъкнах се от чинара и тръгнах към колибата, тип кочина, за да опиша природната картина в блога си, та белки Монахинята прочете каква красота е загърбила и се върне. Представих си я в рамката на вратата - косите щръкнали, нозете кални...

Сняг и кал полепваха по маратонките ми на всяка крачка и зад мен оставаха неестетични следи. Нищо, снегът е още нов, изпълнен е с амбиции и сила, до вечерта ще натрупа, ще стегне, ще белне и заискри като най-нежен килим, по който да мине тя.

Тихо, тихо, много тихо. Затова не чух как в селото се завърна Монахинята. Усетих я с напуканото си сърце, но реших, че снегът е събудил в мен детски спомен мил и наивен, а то всичко е било заради една жена. Cherchez la femme, както са казали тримата мускетари и сънародникът им Д'Артанян. Аз обаче вече съм намерил жената, която да ми застеле легло. И въпросът е не "дали" или "кога", въпросът е "как".

Тихо, тихо, много тихо. Като в съвършен план.