За писането - почти всичко, което знам за него

Преди да кажа, че съм писател, добре е да дефинирам това понятие.

Според мен писател е човек, който пише не само за себе си, но и за другите. Може да е малка група хора, може да го харесва само един човек (освен майка му, разбира се), но писанията му трябва да са нужни на още някого, освен на него самия. Най-точно това се разбира, когато някой плати за да чете написаното от теб. Което не значи, че ако пишеш за удоволствие, не си писател.

И така, аз съм писател. Пиша за другите. И за пари. Често пъти пиша за пари. Но и за другите.

Писането до голяма степен е занаят. Има и вдъхновение, но то зависи най-вече от самия писател.

Всеки занаят си има своите тайни. Аз съм в този занаят от 1979 година, а някъде от 1984 си вадя хляба с него. Мисля, че съм научил доста неща за писането. Не става дума дали моите писания са хубави или не, а че знам доста за това как се пише. И имам желание да го споделя с другите.

Тези трудни описания

Ето какво ме попита наскоро Борислав:

"Чудя се как да обясня непознатите за читателя неща. Непознато нещо - например чудовище. Не мога да кажа "То изглежда като куче, но е десет пъти по-голямо и без опашка". (Това беше пример. Нямам намерение да имам безопашато куче гигант в книгата си.) Или нещо по-обикновено като външния вид на героите. Засега съм написал около 7000 думи, но нито буква за външния им вид. И ако искам да изглеждат като хората от Земята не мога да напиша "Изглеждат точно като земляни, но очите им бяха..." Героят ми не е от Земята, за да съпоставям земните и чуждите неща. На моята планета дори не подозират за Земята."

Аз му отговорих следното:

"Според мен най-добрият подход е да провокираш читателя сам да си представя нещата, които исаш да му опишеш. Буквалните и подробни описания са досадни. По-скоро трябва да му пускаш някакви "улики", по които той да си съставя сам описанието. Интересен според мен похват е да описваш нещо напълно непознато посредством друго напълно непознато нещо. Примерно "Кожата на пришълеца беше като кората на марсианския разумен плод бабуба, но по-бодлива". Друг подобен похват - белезите на описваното нещо са по-различни от обичайните за вида белези, които не познаваме, но посредством разликата добиваме представа за белезите изобщо "Очите му се клатеха твърде халтаво дори и за горконец". По-лесно - описание посредством разговори на героите, цитиране на протокол, вестникарска статия или друг документ, мисли на герой за друг герой."

Трябва ли да се плати за прочитане на книга, особено пък е-книга?

Интересно ми е дали в България е възможно човек да продава електронни книги. Безплатните вече се наложиха в Мрежата, обаче когато става дума да дадеш стотинки…

Ключовата дума тук е “стотинки”.

Лично аз съм убеден, че ако (примерно) Windows струва не $300, а $30, последиците от това ще са две – без да е най-богатият човек на планетата, Бил Гейтс пак ще живее изключително охолно и пиратските копия на тази програма ще са много, много по-малко, а съответно и нечистите пиратски съвести. Който не вярва, нека да сложи ръка на сърцето си (ако се срамува, може да направи това и тайно) и да си каже не би ли дал една солидна за българските стандарти, но напълно постижима сума за да си купи програма, която (да бъдем честни) прави живота ни по-лек и с която не само се забавляваме, но често пъти печелим и парички и по този начин да даде на създателите й една разумна печалба, с която да преживяват и да работят за усъвършенстването на тази програма. Сигурен съм, че с мен би се съгласил и самият Бил Гейтс, ако сметне с калкулатор колко прави $30 умножени по 100 милиона продадени копия от програмата – 1 процент да е неговата печалба, пак ще има достатъчно за мляко за децата му, гащи за съпругата му и евтино уиски за него.

Как да публикувам в чужбина?

Във връзка с една дискусия в клуб "литература" на clubs.dir.bg взех, та написах нещо за публикуването в чужбина. Мисля, че смислено се получи, та затова го пускам и тук:

Мързеше ме да пиша за неща без практическа стойност, но добре, щом има търсене, ще има и предлагане :)

Първо да уточним термините - има голяма разлика между "пробил" и "издаден, отпечатан". Има един българин, който е "пробил" по света с писане, но той е драматург, а не романист или автор на разкази, нещата са по-различни, ако някой тук реши да напише пиеса, с удоволствие ще му припомня как проби навън Христо Бойчев.

Сега за издадените в чужбина български писатели. Да, те не са малко, аз лично сега се сещам също така за Иван Вазов, Николай Хайтов, Христо Ботев, Тодор Живков, Георги Джагаров, Любомир Левчев... Сега сериозно, как българските автори се издават в чужбина.

Да пиша или да не пиша?

В клуб "литература" на dir.bg човек с прякор Лан сподели, че иска да напише роман и потърси съвети. Получи куп съвети, кога окуражаващи, кога обезкуражаващи и в един момент и аз се изкуших да изкажа твърде компетентното си мнение. Изказах го и понеже май се получи нещо смислено, реших да го публикувам и тук. Това и правя:

Лан, хубаво е, че искаш да напишеш роман или сборник разкази, но подхождаш грешно. Ако ти се пише, сядай и пиши, не мисли за реализацията, защото от романа си няма да спечелиш разумно количество пари, съжалявам, но е така.

Писането е занимание за хора, които искат да пишат, а не за хора, които искат да спечелят много пари.

В България и по света от писане печелят добре малцина и то не толкова от писането, колкото от добрата реклама. Писането е само повод за рекламата. Ако те интересуват подробности, проучи най-известните български писатели, които печелят добре на общия фон и виж какъв процет от успеха им е писането и какъв - непрекъснатите медийни изяви, участия в бигбрадъри, литературно компаньонство на хора с пари и т.н.

Приемам, че на теб ти се пише и продължавам нататък.

Какъв да е членът?

Има едно просто правило, което не съм измислил аз, но използвам откакто пиша. То е за определяне на пълен и кратък член.

Много хора изпадат в ужас или просто игнорират правилата, когато стигнат до въпроса "Пълен или кратък член?" А определянето му е изключително просто и след малко практика, става механично, без никакво усилие. Правилото е:

Когато думата може да се замени с "той", значи трябва да се напише с пълен член; когато думата може да се замени с "него", значи трябва да се напише с кратък член.

Примери:

"Какъв да е той?" - значи трябва да се напише "Какъв да е членът?"

"Правило за него" - значи трябва да се напише "Правило за члена".

"Той мина по него" - значи трябва да се напише "Човекът мина по моста".

Толкова. И сега ако не е ясно...

Един подробно редактиран текст

Наскоро в клуб "Литература" на clubs.dir.bg прочетох един много хубав текст, похвалих автора и не се стърпях да му кажа как би трябвало да се редактира той, за да стане по-хубав. Понеже се получи нещо като показно как се редактира, слагам постинга и тук, за който се интересува. Първо текста:

Има едно място, високо горе в планината, където има много зелено, няколко полусрутени къщички и една вековна баба. Бабата винаги се усмихва, когато минеш покрай нея, но никога не казва нищо. Махва ти с ръка, все едно е добрият дух-пазител на мястото.

Въпреки, че е почти необитаемо, мястото е живо. След толкова години забравеност, дворчетата сякаш са започнали да се съединяват и да образуват едно цяло. Оградите между тях са съборени, портите отдавна са паднали, къщичките си ходят нощем на гости. Дори вятърът там е добър. Никога няма да се случи да те удари в лицето или да те ощипе.

Къртичи труд

Редактирането е къртичи труд - ровиш, ровиш и ровиш из текста за да го направиш както трябва и като го нагледаш пак след време, виждаш, че някой тунел се е срутил, защото не си го направил както трябва и пак ровиш, ровиш и ровиш.

За да редактираш успешно текст, трябва да си наясно с няколко неща:

- какъв е текстът - ако е криминален, трябва да има неочаквани обрати и динамика, ако е хумористичен, трябва да има жив език и лафове, като в хумористичния също трябва да има неочаквани обрати и динамика, а в криминалния са от съществено значение живият език и лафовете. Упражнение - редактирай изречението, което прочете току-що.

- какъв е стилът ти - пишеш с дълги, засукани изречения или с кратки, насечени и лишени от прилагателни? Ако пишеш дълго и засукано, не трябва ли да поопростиш нещата? Ако пишеш кратко и ясно, не трябва ли да поукрасиш нещата?

Едно трудно начало

Прехвърлям тук част от дискусия във форума за литература на clubs.dir.bg, защото мисля, че следващото упражнение ще е полезно и за посетителите на тази страница. Текстът е на потребител с прякор DarkSide и представлява увод към негов криминален роман. Първо е оригиналният текст на автора:

Камионетката беше открадната във Франция, на почти двеста километра от границата с Белгия. Осем часа по-късно тя беше пребоядисана в цветовете на Сибелгаз - белгийската компания занимаваща се с монтажа и поддръжката на газовите и електрически инсталации. Телефонните номера и адреса, изписани от двете и страни бяха истински. Цифрите и буквите на регистрационните номера бяха същите като на една от многобройните камионетки на Сибелгаз, която беше същата марка и модел и в момента се намираше в полу-разглобено състояние в един сервиз, на около шестдесет километра от тук. Печатът на министерството на транспорта върху задния номер беше достатъчно добре имитиран, за да заблуди дори и набитото око на пътните полицаи. Адресът се намираше в един от наскоро възникналите жилищни квартали, населени от хора с доходи, значително по-високи от средните за страната. Мястото беше тихо,

За графоманите и хората

Непрекъснато чувам за някого да казват "Този е графоман". Чувал съм го за хора, които от мнозина се считат за утвърдени писатели. Чувал съм да казват, че са писатели и за мнозина, които се считат за утвърдени графоман. Объркана работа.

Лично аз трудно мога да определя някого като графоман. Почти категоричен съм само когато става дума за човек, който изключително нахалства за да му се публикуват писанията и според няколко редактори те не ставата за публикуване, като редактор в БНР периодично ме сполетяват такива хора, та ги познавам добре. Но дори и в този случай аз не мога да кажа категорично "това е графоман", ами ако е някой неразбран писател, който с много хъс преодолява пречките по пътя си (нали не вярвате, че Мадона е станала звезда само с талант и труд и без нахалство, влизане под кожата на различни ключови хора и всякакви други графомански номера?) Освен това през годините, особено като гледам как се публикуват и продават българските книги, в мен все повече се затвърждава убеждението, че тиражите не са най-важното при оценката на писателя (не че те не са важни по принцип). Склонен съм да нарека писател и човек, чиято книга е купена дори и от един непознат човек и този единствен читател я е харесал - просто писателят е писал за твърде тясна аудитория, но въпреки това е постигнал успех, някой е прочел книгата му и е изпитал удоволствие от това. Разбира се, давам краен пример, но аз лично не смея да се подигравам на нашенските тиражи от по 100-200 бройки, не е важно, че няколко милиона грамотни българи не те четат(а какво четат милионите?), важното е, че няколкостотин от тях те харесват и си им нужен.

Няколко писателски истории

Първата книга за писателския занаят, която прочетох, беше "Мартин Идън". След това прочетох "Леля Хулия и писачът". Сега, от кулата на стажа ми в писането, мога да се подпиша, че и двете са верни като документ за писателския занаят. Кое е особеното - писателите в тях не са обвързани със семейства. Всички знаем, че ергенът може да изкара с по няколко лева на ден, ако има топ листове, молив, нещо там за хляб, цигари и гроздова и той пише. Ако иска, пише за да покори света, ако иска, пише за да направи хората по-добри, ако иска, пише защото го сърбят пръстите, негова си работа.Как стои обаче въпросът при човека със семейство? Много показателен пример е Джоан Роулингс. Гледах интересен филм за нея, в който тя описва живота си около написването на "Хари Потър". Самотна майка на две (ако не греша) деца, трябва да ги храни, парите не стигат, кошмар. Пише й се, има идея, според нея интересна. Сяда и пише за да пробие, не за да направи света по-добър, не за да стане новият Месия, пише за пари. Обаче пише искрено, така, че самата тя да харесва написаното - напълно е възможна тази комбинация (друг такъв пример е Хемингуей, който в някои разкази описва годините си като начинаещ писател и млад баща в Париж). Тя пробива, дали защото е добра или защото е попаднала в добри ръце на свестен агент - друг въпрос.

Vira: Три основни неща

В хода на разговора с Vira, който тече по повод на нейния роман "Наука на науките", тя сподели свой опит в писането, който според мен е много ценен:

"Макар текстовете ми да имат сантиментална стойност за мен, не съм от онези творци, влюбени в творенията си, които не желаят по никакъв начин да се откажат от тях или да ги променят. Просто в този случай не си заслужава. Предпочитам да напиша нещо ново, отколкото да преправя тази история в нещо, което не е. Нека си остане такава - история от историята. От моята история. Вместо това, ще направя следното:

Първо, ще кажа, че веднъж вече съм пренаписвала този роман - след безпощаден разбор, направен от мои приятели - редактори, съпрузи (работят в редакциите на много популярни вестници). Ето какви бяха грешките, които, благодарение на тях, поправих - основни грешки, смятам, че ще е полезно за всички начинаещи да се поучат от тях:

Една преписка

Ще нарека човека, с когото обменихме няколко имейла, господин Хикс. По-загадъчно е, пък и не зная дали той би искал да публикувам името му.

Господин Хикс:

Da ti imam samochuvstvieto!
Ako s gledane stavasche-kucheto stesche da stane mesarin, a ti-poet!

Весел:

Благодаря за Вашето писмо, то ми подсказва, че все пак съм Ви заинтригувал
Да, аз имам самочувствие като професионален писач или, ако предпочитате, писател. Автор съм на стотици текстове и сценарии, които са излъчвани и публикувани в най-различни печатни и електронни медии.
С гледане кучето няма да стане касапин, а и аз няма да стана поет - поезията не ме влече като автор, интересна ми е само като читател и то отделни стихотворения.
Любопитно ми е дали сте схванали главното - че предлагам помощ на хора, които искат да се занимават по-сериозно с писане. Това, с което мога да им помогна, е това, което знам - било от другите, било от собствен опит. А вие какво можете да им предложите?

Господин Хикс:

Желая Ви творчески успехи и здраве.
Виждал съм много драскачи и винаги съм се дивял на самочувствието им да раздават рецепти.
Ваша грижа!
Дерзайте!

Весел:

Дано не Ви досаждам, но се заинтригувах - кои са тези драскачи, които сте виждали?

Отзиви във форумите

Около седмица след като пуснах съобщение за тази страница в някои форуми, реших да ги обиколя и да видя какви са реакциите там. Ето какви са към днешна дата, публикувам ги тук по реда, по който обиколих форумите, т.е. както дойде.

clubs.dir.bg - култура и изкуство - литература:

зу - тъкмо от известно време споделям с приятели, че смятам Ерик-Еманюел Шмит за един от най-добрите писачи-занаятчии. Никаква претенция за гениалност, но чудесно усвоен занаят, с всичките му тънкости и рефлекси. С това печели почти бзрезервното ми уважение. Смятам думата "занаятчия" и в този случай, и в подобни нему, за особено почетна. Виж, като опре до неподплатено със занаят вдъхновение (с кавички или без) там си замълчавам. Не от възхита, във всеки случай. :)

DarkSide - от няколко години се интересувам любителски от професионалното писане ... досега в БГ не съм намерил нищо интересно по въпроса, но пък тук, на Запад е пълно с книги за това ... имам вече скромна колекция от десетина такива книги, която обхваща широк спектър от теми, от правилата за писане и практическите съвети до духовните измерения и философските прозрения в търсенето на себе си в процеса на писане ... за себе си открих, че именно философските измерения са ми много по-интересни от ценните съвети за фатките и тънкостите в занаята

Last Roman - По-скоро писането трябва да ти идва отвътре. Да е нещо средно между призвание и хоби. Иначе ако си добър ученик и овладееш писането като занаят, нищо вълнуващо няма да излезе. Просто още един суховат набор от думи.

Старите номера

Обикновено в живота старите номера винаги минават. Може би защото са проверени от времето. Естествен подбор някакъв.

В писането старите номера също минават, обаче както и в живота трябва да се внимава с тях. Защото като те хванат и ти казват "Хайде стига с тези стари номера!" Или просто спират да те четат.

Ето някои стари номера, за които се сещам в момента:

- Пълнене на място. Навремето, когато на писателите се е плащало на дума и на място, те са гледали да пишат колкото се може по-дълги писания. Прочетете примерно "Тримата мускетари" или нещо от сорта. Страхотна книга и в нея откриваме стар номер за пълнене на място - някой съобщава нещо и другите участници в сцената веднага започват да ахкат и охкат - "Какво говорите?!" "Не може да бъде!" "В името на всичко свято, да вярвам ли на ушите си?!" "Охо!" и т.н. Сега този стар номер се използва масово в латиносериалите. И понякога, когато човек иска да създаде определена атмосфера.

Златни правила. Че даже и платинени.

Има някои златни правила, които хората са извлекли от многовековния си опит и си предават един на друг. Има такива правила и в писането. И както е при другите златни правила, и тези в писането често пъти не се спазват. Човек си казва "тези ли ще ми кажат" или пък "ще вървя по свой път". Накрая открива за пореден път топлата вода, обаче загубеното време си е загубено време.

Ето някои златни правила, които не съм открил аз, но съм готов да се подпиша под или над всяко от тях (и го правя):

- Човек прочита първо заглавието. Не го ли грабне заглавието, пиши го загубен като читател. Заглавието трябва да е неочаквано, шокиращо, само по себе си да е миниатюрно произведение на изкуството. Може друго да няма, обаче без заглавие не може. Страхотни майстори на заглавията има много. Сещам се за Норман Мейлър - как да не прочетеш книга, която е озаглавена "Мъжагите не танцуват"? Или пък Валентин Пламенов, лека му пръст - "Китовете се самоубиват в неделя", "Кралица Марго има почивен ден", "Възпитаните трупове пращат писма". А пък заглавието "Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо" е подходящо за научна книга (макар вече и научните книги да имат "по-така" заглавия), то ни казва какво точно ще прочетем и ако не искаме да се запознаем с живота и чудните приключения на Робинзон Крузо, край, не си купуваме тази книга.

Да се учим, да работим...

Заглавието е извадено от текста на стара бойна песен. Защото е готов алгоритъм за действие. Да го разтълкуваме.

Тълкувание 1: Да се учим, да работим, т.е. хем да се учим, хем да работим. Най-добре човек се учи работейки. Освен това, работейки, въпреки че се учи, той ще напише все нещо, дето става за публикуване, може и в по-непретенциозно издание, може даже онлайн (няма срамна публикация, някои хора по вратите на тоалетните и по седалките в градския транспорт публикуват), но нещо, изработено от него, ще види бял свят и читатели, а от това по-приятно за пишещия няма, особено когато е в ранния етап, когато се учи. И най-важното - като напише нещо човек и го предложи на другите за мнение, той ще види как се приема то, ще започне да се учи не само да пише, но и да приема реакцията на публиката, да я предусеща и да пише така, че да предизвиква желаната от него реакция.

Тълкувание 2: Да се учим да работим - липсващата запетая ни показва нещо много важно за начинаещия писач - да се научи да работи както трябва. Как трябва да работи е индивидуално за всеки, но има някои общи черти, които трябва да се научат. Основните са: да набляга повече на писането и по-малко на хвалбите; да слуша какво му говорят другите и по-малко да ги поучава; да приема критиките, независимо дали му харесват; да пропуска край ушите си похвалите, колкото и да му харесват; да набляга повече на писането и по-малко на хвалбите. И най-вече - да набляга повече на писането и по-малко на хвалбите.

Софтуерът е приятел на човека

През годините съм пробвал много програми, за да си пиша смешките и постепено стигнах до извода, че най-добра за мен е... Ще кажа това накрая. Сега малко предварителни бележки.

Когато се пише художествен текст, не е нужно програмата да е изключително сложна. Напротив, нужно е да е проста, за да се работи лесно, интуитивно и човек да мисли какво да напише, а не коя икона да щракне или кой бутон да натисне.

При писане на художествен текст много рядко се налага да направиш нещо получерно, курсивно или подчертано, те са по-скоро за научните трудове. Ошрифтяването обикновено се прави после, при предпечатната подготовка и то рядко, защото в художествения текст основното са думите, а не как точно изглеждат. Четливи ли са - това е достатъчно.

При писане е важно лесно да четеш това, което е на екрана и да виждаш достатъчно голяма част от текста за да не скролираш излишно - колкото и бързо да се прави това, пак разсейва. От опит съм открил, че шрифт Arial с големина 14 пункта е идеален, даже той е по-скоро за печатане, за екран и големина 12 пункта от този шрифт (при други шрифтове е различно) е достатъчен и позволява възприемането на достатъчно голяма част от текста наведнъж. Говорим за моите очи, които сега-засега са без диоптри. За други очи ще е друго.

Направи си свят

Всяка история е разположена в някакъв свят, обикновено населен. Значи, за да разкажете убедително своята история, първо трябва да си изясните къде е разположена тя и какви са греоите. Думата ми е за чисто формалните, битови подробности, които са извън психологизна, философията и т.н. сложности, но без тях, "сложностите" обикновено не се получават.

Преди години в един сайт за писатели на научна фантастика видях списък (на български чеклист) с детайлите, които писателят трябва да си изясни преди да започне своята история. Това се отнася с пълна сила и за писателите в други жанрове, включително за поетите и документалистите (които е добре да не си измислят, а само да систематизират всичко онова, което знаят за хората и местата, на които е посветена документалната им творба).

Ето примерен списък от задачи за вършене, който всеки писател (или пък създател на светове) би могъл да допълни в хода на предварителната работа:

Тука има и пак тука няма

В България литературни агенти като по света няма.

По света литературният агент прави предварителен подбор, посочва нуждата от корекции, представя автора на издателя като гарантира за него, събира постъпленията, организира рекламата.

В този вид литературният агент не същуствува в България. Нашият пазар е твърде малък и авторите са малко, за да е рентабилна такава дейност. Малцината български автори, които имат литературни агенти, ползват услугите на чуждестранни агенции, които ги представляват в чужбина.

У нас има агенции за защита на авторското право. Аз лично ползвам услугите на Театъраутор и Филмаутор. Те са специализирани за драматични произведения и обслужват авторските права за тях. Театъраутор бди когато писанията са поставени на театрална сцена или в Националното радио, по-точно събира отчисленията за авторско право и редовно ги отчита пред автора. За авторските права от Националната телевизия се грижи Филмаутор.

И двете агенции си изпълняват задачите съвестно, като Театъраутор може да защити авторските права, ако драматично произведение се поставя без разрешение или без отчисления от печалбата, включително и да забрани представления. Когато, живот и здраве, напишете нещо за сцена, непременно първо минете през Театъраутор.