Димо Лучанов / фотоархив Стоян Сертев / 40-те години на XX век.

Как и защо обществото избира своите жертви? Как изтегляме „горчивия” жребий?

Не се наемам а отговоря на този въпрос, но откакто свят светува съществува и „жертвоприношението”.

Принасяме в жертва скъпи предмети, животни дори и хора. Принасяме в жертва за да благодарим на съдбата, за да омилостивим боговете, за да успокоим гузната си съвест.

Може би най -известната Жертва принесена от хората в името  на тяхното добруване е Христос – умрял на Кръста за да се опростят греховете ни. Или поне така ни се иска да вярваме.

Като че ли всяко общество и древно и съвременно се нуждае от своите жертви.

Жертви необходими за да оправдаем собствените си недостатъци или недостатъците на обществото. И винаги вярваме , че греховете ни ще бъдат опростени.

Как ги избираме? как изтегляме „горчивият” жребий?

Как решаваме кои да „боготворим”, кои да тачим и кои съзнателно да заличим от историята сякаш никога не са съществували.

В този мой скромен труд ще се опитам да извадя от историята една от жертвите на българското изкуство от близкото минало. Един човек „принесен в жертва” и обречен на забрава.

Кому е била нужна тази жертва?

Надявам се разкривайки миналото да разбера и това.

През  30-те,40-те и 50-те години на миналия век Димо Лучановъ ( както той се подписва) е водеща фигура в българската скулптура и създава портрети, фигурални композиции и паметници които оказват влияние и бележат развитието на българската скулптура далеч след посочения период.
Много от тези работи са унищожени или присвоени от негови колеги (нещо характерно както за времето така и за „морала” на новите леви художници)
Оклеветен, изнудван и шантажиран през 1952 г.Димо Лучановъ напуска Съюз на художниците където членува от 1939г. както и работата като асистент в художествената академия 1948 – 1952 г.
Без работа до 1967г.(когато се самоубива) Димо Лучановъ е принуден да работи в „колектив” – характерно за времето, така способните се обезличават за сметка на посредствените.
През тези години Димо Лучановъ е създал редица проекти „реализирани” по точно изкопирани след неговата смърт .

Името на Димо Лучановъ се премълчава или се споменава редом с посредствени „култовски” скулптори от този период.
Вероятно затова гузната обществена съвест пропусна да отбележи неговия 100 годишен юбилей

До 1989 г. в публикациите за българското изобразително изкуство е задължително да се прави раздел преди 9. XI. и след 9.XI.

Това се прави с убеждението, че тази дата е повратен момент и след нея настъпва небивал подем и възход в изкуството. Годините след 9. XI. 1944 г. се разглеждат отделно като нова период, представян едва ли не за „Златен век” в българското изкуство.

След 1989г., в годините на демокрация  Българската изкуствоведческа мисъл престана да споменава датата 9. XI. 1944 г.

Тази дата вече не се споменава, а изкуството от времето на социализма се представя като естествен период от развитие на българското та дори и световното изкуство.

Наистина ли  този период е „естествен” и е част от българската култура?

Това изследване на живота и творчеството на Димо Лучанов като че ли хвърля известна светлина.

Тук  ще намерите два отделни раздела представящи творчеството на Димо Лучанов преди и след 9. XI. 1944 г. с много илюстрации и малко съпътстващ текст.

Ако имате желани е и търпението да разгледате ще можете сами да прецените и да намерите отговора.

Но може  и да откриете  въпроси отбягвани до сега съзнателно или не от изкуствоведи и критици.

Имах желание да започна главата „Димо Лучанов преди 9. IX. 1944 г. с няколко думи за неговото семейство В биографията на всеки художник се разказва и за неговите родители.

На желанието ми да науча за семейството на Димо Лучанов от община Казанлък (родния град на скулптора) получих следния отговор: – „За съжаление, не разполагаме с желаните от Вас подробности свързани с живота на скулптора”

Оставям без коментар този отговор, само искам да отбележа, че се поинтересувах за хора живели в България през XX век за които цялата информация вероятно е унищожена. Сякаш никога не са живели! Вероятно същата участ щеше да сполети и самият Димо Лучанов ако не беше неговото творчество

Изкуството не само ще надживее всички ни, но съдържа повече и по- достоверна информация от чиновническите архиви.

Това което знаем  за семейството на Димо Лучанов го знаем благодарение на неговото творчество.

Позволете да Ви предложа своето предположение за „семейна снимка”.Това е скулптурният релеф изработен от скулптора за паметника на загиналите войници от 1912 – 18 год

Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство? / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък / фото архив Сертев / скулптор Димо Лучанов

Съпоставяйки тези две изображения може да се уверим в приликата между портрета „Баща ми” в ляво и изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново. / фото архив Сертев

.

Впечатляващо е с колко много любов и лична ангажираност и изработен този релеф. Образа на войника не е характерния образ на български войник а по- скоро има индивидуални, портретни черти.  Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство?

„Баща ми”/ 1938 г. / бащата на скулптура е изобразен като комита / собственост на СГХГ

В портрета на „БАЩА МИ” , 1938год.   собственост на СГХГ бащата на скулптура е изобразен като млад 30-35 годишен комита, четник с шапка  характерна за района на Охрид, Ресен и Велес и  планинските райони в днешните югозападни български територии.

Вероятно родителите на Димо Лучанов са бежанци и най вероятно баща му е участвал в национално освободителните борби на българите както и в войните 1912-18 г.

Предполагам че е загинал, защото скулптурния портрет „Баща ми” изработен през 1938 г.  показва бащата на скулптура като млад мъж, какъвто е запечатан в съзнанието на  скулптура.

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена галерия – Казанлък /. ”Баба ми” е подарена от Димо Лучанов през 1932 г

От друга скулптура “Баба ми”  подарена  от  Димо Лучанов през 1932 на Художествена  галерия – Казанлък научаваме  как е изглеждала и бабата на Димо Лучанов. (това е най- ранната известна скулптура на Димо Лучанов)

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

Ако творчеството на Димо Лучанов не беше разграбено след смъртта му щяхме да знаем как е изглеждала и сестра му. В документ  „Творческа и професионална дейност” автора е написал: „16.Глава на сестра ми – пясъчник”  За съжаление тази скулптура както и много други са „изчезнали”

Един колега ми разказа, че през 60 – години баща му го е водил да видят този портрет в една галерия. Но сега не може да се открие защото:  „Батето докато Течи бил директор изнесъл и продал много работи”.

Истина ли е това или лъжа аз не знам, знам само, че сестрата на Димо Лучанов  се е казвала Миляна  и е работила в НХГ на щанда за книги. А в молбата за постъпване на работа с гордост е написала- „сестра на българския скулптор Димо Лучанов”.

Дори официално да не се е признавало, между колегите се е знаело кой и какъв е Димо Лучанов. Явно тогава е било „обществена тайна”, че е голям майстор и докато той самият е оставен без работа е готов винаги и безкористно да „помага” на колегите. Може би от „благодарност” в последствие работите му една по една изчезват. Сякаш за да се прикрият някакви следи, да се успокои нечия гузна съвест, да се прикрие едно престъпление. И само едно ли…

Сега да се върнем на творчеството на Димо Лучианов. Както казах в началото в тази глава ще публикувам снимки на негови работи правени преди 9. IX. 1944 г. Това са портрети, фигурални композиции с които е участвал в изложби и някои понастоящем са собственост на  различни галерии и  паметници.

“МАЙКА / релеф ”VIII художествена изложба 1936 г. Неизвестен собственик

„БАЩА МИ” 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ

ГОЛО МЪЖКО ТЯЛО (ФИГУРА НА МОМЧЕ) гипс / 82x33x33 см./ година на създаване неизвестна / Собственост на СГХГ

ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ 1940 г. / Теракота /43x27x32 см. / XIV Обща художествена изложба в София 1940 г./ Собственост на НХГ

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Тониран гипс / 46/30 35 см / XV обща художествена изложба в София 1941 г. / Собственост на НХГ

ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ / 1942 г. /Бронз / 41x25x32 см. / XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. / Собственост на НХГ

ПАМЕНТИЦИ

Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък/ село Самораново, Дупнишко

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев   Пазарджик,  1938 г.

Паметник на маестро Георги Атанасов   Пазарджик, 1938-43 г.

Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис III  1943 г. / не е запазен / фото архив Сертев

Следва продължение…

Датата 9. IX. 1944 г.е съдбовна за много хора. Това е преломна година е за живота и творчеството на Димо Лучанов.

Ако знаехме точно годината но раждане на Димо Лучанов щяхме за знаем и на колко точно години е бил на 9. IX. 1944 г.

В различните източници за рождена дата са посочени годините 1908, 1910 и 1912 г. Следователно на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил на 36, 34 или на 32 години.

Прието е тази възраст да се нарича „Христова”. Възраст в която живота ни подлага на изпитание.

Случайно или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил в „Христовата” възраст.

Съзнавайки или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов тръгва по пътя на своята Голгота. Път който продължава 23 години.

Когато четем писаното за Димо Лучанов в Енциклопедията и други издания няма да открием трагичните факти „интерниран”, „затворен” …съдба която е сполетяла други негови колеги.

„Голготата” на Димо Лучанов настъпва постепенно и неусетно. Тя е тиха.. Вероятно за това Невена Стефанова в книгата  „Личности и съдби“ 2004 г. го нарича „мълчаливецът скулптор Димо Лучианов”.

Сякаш никой не е съзнавал.Вероятно и той не е съзнавал.

На 9. IX. 1944 година Димо Лучанов дари и млад е утвърден скулптор. Повече от 10 години присъства в художествения живот на царство България. Участвал е в редица ОХИ. Автор е на няколко паметника..

Но какво се случва след тази дата? Какво е творил?

В интернет има текстова информация (без фотография) за скулптурна композиция „Свобода за всички хора” от септември 1944 г. от гипс, не е запазена.

Nikolai Shmirgela, Ivan Funev, Dimo Luchanov and Liuben Dimitrov. Freedom for All Peoples, September 1944. Plaster. Sofia. (Destroyed.)

Като автори са посочени освен Димо Лучанов още Николай Шмиргела, Иван Фунев и Любен Димитров.

Нямаме други сведения за тази творба. Какво е представлявала можем само да гадаем.

Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода 40-60 години на миналия век.
Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?
Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?

Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода  40-60 години на миналия век.

Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?

Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?

Бих казал, че стилът на работа е характерен за Иван Фунев, но не и за Димо Лучанов.

Но определено смятам, че този стил е характерен за времето.

Самодеен, наивен, примитивен! Сякаш художника се срамува от това че може, от това че има талант, от това че е  различен и повече от другите. Художника слиза на нивото на не можещите.

С този стил на работа художника сякаш казва на зрителя и на „колегите си”– Аз съм като всички нас. Този стил е  един поклон и „реверанс” към тълпата. Или поне така се е смятало.

От дистанцията на времето бих казал, че този стил по- скоро е поклон и реверанс съм новодошлите на власт. Те са имали комплекса, че не разбират  изкуството и художника е трябвало да слезе на тяхното ниво.

Дали Шмиргела, Фунев, Любен Димитров и Димо Лучанов са били принудени или доброволно са слезли на нивото на тълпата не знаем.

Но определено първите трима са имали по-щастлива съдба от Димо Лучанов.

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров

Наскоро изкуствовед Галина Декова бе така любезна да ми предостави информация по темата от списание „Изкуство” за което й благодаря най- сърдечно.

През 1984 г. в списание „Изкуство” по повод честванията на 40- годишнината от социалистическата революция у нас е отпечатана статията на Георги Царев „Нагледната агитация и монументалната пропаганда в София през първите години след 9. IX. 1944 г.” където четем следното:

„Ковач” – май 1945 г. Иван Лазаров, Димо Лучианов, К.Диков
списание „Изкуство” 1984 г.

„Още през септември 1944 г., във връзка с посещението на Съветската армия, на стълбите на Народното събрание, под портрета на маршал Толбухин е поставена гипсовата скулптурна композиция „Свобода за всички народи”….и. .. през март 1945 г. във връзка с Първият конгрес на Отечествения фронт състоял се в залата на Народния театър, отново се поставят статуи от гипс…

Разделянето на творчеството на Димо Лучанов на периоди преди и след 9. IX. 1944 г. и съпоставянето им ни дава възможност да преценим  кой от тези два периода е бил по- плодотворен за Димо Лучанов  а и за изкуството.

Годините 1944-67  ( когато Димо Лучанов умира) са наситени с различни исторически събития.

Проследявайки творчеството на Димо Лучанов през този период бих казал, че най – трудни са годините 1947-57 . Годините на господство на „култовците” и  „култовското изкуство”:

–         1948 г. напуска работа като скулптор в Софийска община

–         1952 г. напуска работа като асистент в Художествената академия

–         1952 г. умира Иван Лазаров неговият професор, приятел и един от малкото скулптори които се противопоставят на „ фунизма и догматизма” на култовското изкуство.(заради което Иван Лазаров е бил неоснователно преследван)

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с Иван Лазаров.

Трагични години за българските творци, някои от които с леви убеждения.

Прекъсване на традицията и връзката между поколенията.

Изгубени години за българската култура.

Рана която още не може да зарасне.

Участието на Димо Лучанов в „художествения живот” през тези години е изработване на паметници на Съветската армия и на партизани и задължително в колектив или просто го привикват да „помага” и Димо Лучанов е „помагал”. Дали това е била задължителната индулгенция която талантливите творци е трябвало да платят? Дали е можело да откаже? Не знам.

От тези години са паметниците:

1949 г Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора  в съавторство с Иван Лазаров  (по- късно в книгата “Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми” от 1978 г. Венета Иванова ще пропусне да го „включи в колектива” )

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

1948 -1956 г г. Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево.  Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.

–––––––––––––––––––––––

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов

.

1955 г. „Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево,  автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.

––––––––––––––––––––––––

1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен, Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски ( ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен”)

.

1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен,Плевен „Площад на свободата”

Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

(ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен”)

–––––––––––––––––––––––

За участия в изложби, ОХИ на СБХ, знам само едно:

– XX Обща художествена изложба 1947 г. Глава на Д-р Г. – гипс, Глава на тракийка – гипс (нямам фотографии)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Димо Лучианов  в галерията в Стражица. Оцеляла е една от две негови скулптури / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

1. Глава
размери глава: 38 х 35 х 31 см.
размери постамент: 18 х 23 х 23
постъпила: 06/1977
материал глава: бял мрамор
материал постамент: розов гранит
собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
постамента си е оригинално с главата. Според мен тази глава много прилича на автопортрет.

размер: 194/60 см постъпила: 1977 г. материал: гипс „Тракийка“ / Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.

2. Тракийка (тази скулптура е унищожена по време на евакуацията на галерията след земетресението през 1986 тъй като е била гипсова. Изпращам ви архивна снимка от досието на скулптурата, за жалост отдавна се е разрушила)
размер: 194/60 см
постъпила: 1977 г.
материал: гипс
Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.

Очаквайте продължение

Българска енциклопедия. Кратък, лаконичен текст като за енциклопедия.

В други трудове и публикации за българската скулптура информацията за Димо Лучиянов е дори по- кратка.

Макар и кратък текста в енциклопедията съдържа  цялата известна информация за Димо Лучиянов…

Но Времето този безмилостен съдник реши да оспори статуквото и да извади факти и събития  които да променят представата ни както за Димо Лучиянов така и за времето в което той живя и твори.

Последните 20 години показаха, че за да научим истината не може да разчитаме на институции или на специалисти. Те сякаш робуват на статуквото, на добре платеното статукво.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Николав съавторство с Борис Кадийски

Потвърдената информация е, че Димо Лучанов е работил като скулптор в Архитектурна дирекция София за периода от 25 XII 1946 г. до 30 VIII 1947 г.

(не потвърдена информация от face book приятел от 22 септември г. 13:11)

„По едно време е бил Художник на Градския съвет на София – не зная дали главен, не зная дали Преди или След 9ти. Тогава са му поръчали много паметници и дори Саркофага за паметника/погребението на Цар Борис“

Очаквайте продължение…

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. с. Самораново,  1940 г.

Димо Лучанов / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък/ село Самораново, Дупнишко / фотография Мария Кьосева / народно читалище „Пробуда 1927“ с. Самораново общ. Дупница

повече за паметника в с. Самораново прочети тук

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев, Пазарджик,  1938 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / фотография 2012 г.

повече за паметника на хаджи Тилев прочети тук

 Паметник на маестро Георги Атанасов,  Пазарджик, 1938-43 г.

Паметник на маестро Георги Атанасов / арх. Генко Петров – автор на архитектурната част, и Димо Лучанов – скулптор

повече за паметника на маестро Георги Атанасов  прочети тук

  Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис

(не потвърдена информация от face book приятел от 22 септември г. 13:11)

Малина ( жената на Ал. Поплилов) си го спомня, мисли, че у тях положително има снимки от онова време,
но не може да се рови в тях – възрастна жена.

1943 година./ Гипсов модел в естествена големина на саркофага, в който ще бъде положено тялото на чар БорисIII в Рилския манастир / фото архив Сертев

По едно време Димо Лучианов е бил Художник на Градския съвет на София – не зная дали главен, не зная дали Преди или След 9ти. Тогава са му поръчали много паметници и дори Саркофага за паметника/погребението на Цар Борис.

 повече за саркофага на Цар Борис прочети тук

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с Иван Лазаров

Паметникът на Съветската  армия в Стара Загора е дело на Иван Лазаров, а Димо Лучианов е включен в колектива по реализирането. Създаден е през 1949г. Съхранен е в оригиналния си вид. Така изглежда въпросният паметник сега. Остава уговорката за авторството. Виж „Съвременна българска скулптура“, София, 1971, 119

Марин Добрев, 16 юни 2012 г.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на изобразителните изкуства в България от 1980 г.

ЛУЧИЯНАВ Димо Георгиев …автор е на паметниците: … „На  загиналите червеноармейци” в Стара Загора (1949 г, в съавторство с Ив. Лазалов)

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево 1948-1956 г

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.

От изток е поставен барелеф на Йосиф В. Сталин, а на западната – барелеф на Георги Димитров. Скулптурна фигура на партизанин, стиснал пушка и вдигнал високо глава, гледа на изток в очакване на Червената армия.

повече за паметника в село Крушево прочети тук

Паметник на загиналите партизани в гр. Севлиево 1955 г

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.

„Паметникът  е издигнат в чест на загиналите за народна свобода през 1941-44 година. се намира в парк „Черничките“ в покрайнините на Севлиево.

Проектът е на арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов. Открит на 2 юни 1955 г.“

Ивета Миленова
уредник отдел „Възраждане“
Исторически музей Севлиево

повече за паметника в Севлиево прочити тук

Паметник на Кирил и Методий – проект

Паметник на Кирил и Методий – проект / фотография Стоят Сертев

фотографията е снета 1945-46 г. в ателието на Димо Лучанов

повече за проекта за паметник на Кирил и Методий прочети тук

БЪЛГАРИЯ 1976 – проект, 1966 г.

БЪЛГАРИЯ 1976 проект за паметник, не реализиран 1966 г.

Паметник на Капитан дядо Никола в Габрово 1966 г.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Никола в съавсторство с Борис Кадийски

Фотографиите са предоставени от Александър Сертев

Очаквайте продължение…

VIII художествена изложба 1936 г. „МАЙКА“, релеф / „Литературен глас”VIII Обща художествена изложба /„Лучановъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.“

Стефан Митов

 1937 ОХИ участва от дружество „Родно изкуство“  Глава на момиче

2. Глава на селянка

3. Гранитен паваж ????

XIVОбща художествена изложба в София 1940 г.ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ 1940 Теракота, 43x27x32

XV обща художествена изложба в София 1941 г. ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Тониран гипс, 46/30 35

XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ 1942 ,Бронз, 41x25x32. Подпис и дата на обратната страна на врата: Димо Лучановь 1942

XVII Обща художествена излажба 1943  г.

Бюст на П. Славински – мрамор /пак дружество Родно изкуство

 Художествена изложба на художниците казанлъчани  София – 1946 г.

Глава на тракийка

Момиче

Орфей

XX Обща художествена изложба 1947 г.

Глава на Д-р Г. – гипс

Глава на тракийка – гипс

Юбилейна обща художествена изложба 1959-60 г „МАЙКА“ гипс / Димо Лучанов / „Майка” / 1959 г. / Юбилейна обща художествена изложба / София ул. Гурко № 1 / Фотографията е предоставена от Деница Петрова и е от каталога на изложбата издаден от СБХ / собственост на ХГ – Видин

Обша художестена изложба 1966 „1976 година”, гипс, 220 / 180 / 6 см, собственост на НХГ, фото архив СБХ

Ретроспективна изложба 30 г социалистическо изкуство1974 г   „Майка” 1959, гипс, 200 / 71 / 100 см, ХГ Видин