от сивия ръкав на Витоша
протягам пръсти към уюта на Родопите
в пулса на нощта неспящ
сънувам… търся
хаоса в косите ти
вдишвам облачета двуокис
избягали от твоите устни
будя се.. откривам
онази непозната наслада
която носи парфюма ти

времето е аномалия
създадена да ни срещне

унасям се
сънувам будя се търся те
не-по-на-сям да те няма
преди все още да те имам

едно:

не съм табу
не съм тайна която
можеш да отнесеш със себе си

не съм пожар/бягство
не съм способен да изгоря реалността ти
за да изградя собствен затвор от пепелта

не съм мистерия
не съм кодиран език
и няма да задоволя желанията ти
да преследваш разбиране което
не можеш да уловиш

не съм  промеждутък където
връхната точка е кулминация
или обратното

казвали са ми че съм бездънен –
като предците ми

лесно се отегчавам тъй че
видоизменяй сънищата си спрямо
разхода на въображение
но не и честността;
не искам да подпомагам постижение в измама

не съм ангел но демоните
никога не биха ми се доверили

Твой съм!

две:

не е нужно да съм възбуден
втвърден от любовната игра на времето

любовта е винаги готова да се изживее

не съществуват конкретни условия които
да ме държат в сексуална готовност
но дори да съществуваха;
ти не разполагаш със способността да ги повториш

всяка заснета усмивка
е резултат от нов слънчев лъч огряващ
стар ангел с бъдеща сегашност

не вярвам в идеалния ден:

не изисквам повишение в работата
светещи-вечно-в-зелено-светофари на път за вкъщи;
към чист дом
празен кош за пране
бързо вкусно и лесно за приготвяне ястие
без Арета Франклин
сандалови пръчици
вана с пяна
масаж с ароматни масла
танц в скута
кърваво червено вино
ментов дъх и кожа
отделяща ягодов вкус

просто искам да посетим Бог заедно

три:

Музо,
аз съм алЕГОричен
когато окото зърне
опера
оркестрирана от
чинелите на любовна песен

маркирай с „X“ квадратчето
……….напиши името си в полето
опъни кривата на (нарисувай сърце тук)
(и кръг тук) ме на 360 градуса, и
се венчай с мен там –
във вечността..

Има още →

………част първа
картина на сватбено тържество
валс с дявола наречен съществуване
първа брачна нощ
симфонично вплитане на тела
безгрижни тръпки щастие
уловени изгреви и залези
ръце които не се пускат
светулки в стомаха
(проплакване на първа рожба)

…….част втора
дъждовно предградие
мъжът – таксиметров шофьор
жената – домакиня
бебето – невкусило от горчилката
дните – докоснати
от сивия оттенък
на времето
животите – откъснати
от бурния порив
на любовта
самотите – сраснати
със срамните устни
на Вселената
(проплакване на втора рожба)

……антракт

ария повтарящо се ежедневие
безсмислено
сливане на тела
безстрашно
проклинане на божества
безразсъден
разход на ресурси
(развод)

…….финал
първата и втората рожба
остават при майката
бащата проплаква
в кръчмата на безвремието
самоубива се бавно
откъм черния дроб

все някой трябва да умре
преди аплодисментите

когато заспивам
не съм тъжен
не съм гневен
не съм самотен
когато заспивам
съм никой
съм нищо
съм себе си
сънувам
разхождам се между релсите
а влакът се приближава
няма да крещя
няма да треперя
няма да избягам
просто ще остана
да се разхождам
между релсите
завинаги

не е от значение
с какви татуировки
е облечена кожата
съществени остават белезите под нея

моята подкожна типография
смъди от неопитността на татуистите
все момичета
с игли наточени като ножове
и мастило от нагорещен асфалт

четат се надписи
с повишен до крясък шрифт
NO LOVE IS PERPETUAL

и макар получени на младини
белезите остават завинаги
там където са отпечатани

сърцето ѝ от какаов пълнеж
се стичаше по чужди филии
препечени от слънцето
и още топли отвътре
разтапяше се по тях
докато черните трохи на греха
го просмукваха
и от него
не оставаше друго
освен шоколадово ухание

в кухнята
децата и съпругът й
закусваха изстинали
препечени филии
докато тя претопляше други

В кубинките на своя живот ме допускаш
с кръстосани в идеална симетрия връзки
оплиташ паяжини щастие
о-мо-та-ваш ме
нощна пеперуда
превърната в мумия
балсамирана
в пашкул любовни нишки
които задушават бавно

отвързваш се
събуваш ме
и продължаваш
боса

в съзнанието си
съхранявам татусите
на всички жени
спали в леглото на поет
колекционирам
ръкави дракони
водни кончета
капани за сънища
скицирам китайски йероглифи
запаметявам дълги сентенции
виещи се по целия хълбок
като змия на познанието

такива жени
никога не са съвършено голи
и спят до поети
завинаги
облекли
мастило